Трудно ли е да изберем да живеем така? Повечето хора само при споменаването на разделно хранене ги побиват тръпки и трудно се отказват от вкусните, нездравословни храни. Ежедневно се сблъскваме с проблемите, касаещи затлъстяването и те продължават да се задълбочават с нарастващите изкушения по магазините и вкусотиите, които предлагат в сладкарници, ресторанти и т.н. Децата особено от ранна възраст не им се обръща внимание и виновни са родителите от една страна. Виждам как майките ги водят да баничарницата и им казват или избирай, или ще стоиш гладен. Нямам време да се занимавам с теб и да ти правя за ядене. И това са обикновено вече деца със сериозно тегло над нормата. Не е ли по-добре да закусва така детето ви? Да пие прясно изцедени сокове или чаша чай с мед?
Ще дам и още един пример - момиче с година или две по-малко от мен (с астма) е с 20 кг поне отгоре, при разговор с мен защо малко да не се ограничава отговора беше "аз да съм здрава, пък нека съм 100 кг.". И повече не казах нищо, празни приказки, няма смисъл да говоря. Как очаквате да е отвътре организма и при всекидневен прием на снаксове, чипсове, шоколади, вафли и стоене пред компютъра? Ще затлъстее сериозно. Докторът ще ви посъветва да намалите храната, да се движите повече, кожата ви ще се нацепи (стриите трудно се махат и не изцяло) и защо всичко това? На каква цена? Здравето ви не струва няколко парчета торта или ежедневно шоколади, газирани напитки и банички. Не говоря да ги спираме напълно, знаете че организма има нужда и от такива благинки, но 4-5 пъти месечно да кажем.
Признавам, че и на мен ми беше трудно да започна да разделям протеини от въглехидрати, да намаля драстично захарните изделия и изобщо да променя мисленето си, но резултатите не закъсняха. Бавен и труден на моменти е пътя, който трябва да извървим. Когато привикнете и за вас вече това не е само диета, а начин на живот, нещата започват да си идват на мястото. Оценяте постигнатото и внимавате дори с най-малките детайли, незабележими с просто око.
Промяната все пак не е само външна, а най-вече вътрешна. Нагласата е много важна.
Ако не сме в хармония в себе си, не приемем недостатъците си и вместо да се опитаме да ги "намалим", да живеем с тях и да работим за подобряване, ние правим всичко възможно да ги премахнем, но в стремежа си забравяме от къде сме започнали. Но хората сме странни същества и винаги се стремим към перфекционизъм, към повече и чак когато загубим, тогава си спомняме и оценяме постигнатото. Така се случи и с мен. Свалих малко килограми при последната наистина сериозна промяна, може би 5-6, но започването на фитнес оказа много голямо влияние и намалих осезаемо обиколката и размера на дрехите си. Знаете обаче как е при жените, никога не са доволни и в огледалото са "дебели". Лятото поради ред причини спрях да посещавам залата и мислех да тренирам вкъщи, но бях на стаж, предстоеше ми държавен изпит, ходих на море, след това до Истанбул и времето все не стигаше. Успокоявах се, че ще свършат задачите, но разбрах, че няма как да стане. Бях върнала килограмите вероятно (на кантар от половин година поне не съм се качвала - дрехите и огледалото са ми достатъчен ориентир), а и доста сантиметри, но не се отказах. Не съм си и помисляла да го правя. Затова в началото на септември се взех в ръце и започнах по малко да влизам в ритъм. Румяна Илиева ме заинтригува със своите
90 дневни тренировки и в края на месеца бях в редицата с трениращите по тях. Два месеца по-късно отново бях постигнала почти предходните резултати. Единствено в обиколката на бедрата имах още за сваляне, но при мен тази зона е проблемна и трудно се оформя. Дойдоха празниците, а и в началото на декември други проблеми, затова пак имах отгоре. На работа всеки черпи по поводи и сладкото, ако ви е любимо, си е като наркотик и трудно се отказва изцяло. Но не е невъзможно. Аз обаче съм много голям инат и кажа ли край, наистина спирам. От седмица не съм близвала нищо такова. Ежедневно по 2 пъти минават да ме молят да си взема бонбон, бисквита или нещо друго. Но не! А и честно казано покрай именните дни, толкова погълнах, че изобщо не се изкушавам.
Тази седмица ми беше достатъчно, за да влезна отново в ритъм и веднага виждам по дрехите си. Естествено в комбинация с тренировки. С нетърпение чакам да минат изпитите, за да ходя отново на фитнес. Липсва ми най-вече пътеката. Малко трудно ми е с това дистанционно обучение, вечер след работа се занимавам с тестове и затова си купих гирички да тренирам като се прибера. Ходя ли до залата и губя много време, а като окъснея и ми се приспива. Нямам желание да чета. Не искам да се оправдавам никак, но и аз съм човек, имам нужда от почивка. А и грипната вълна ме накара да предпочета домашната обстановка.
Уважавам всяко мнение и по никакъв начин не искам да звуча като някоя учителка, споделям моето и най-вече решението ми да внимавам какво слагам в устата си, по колко и кога. Не казвам, че мога на 100 % да избегна и спра приема на всякаква предразполагаща към дебелеене храна, но доколкото е възможно да огранича и сведа до минимум. Особено трудно е разделянето на картофите и ориза от месото. Почти навсякъде, където продават готвено са заедно, но има и отделно редовно. Аз си избирам 1-2 дни от седмицата за въглехидрати и си хапвам на обяд от тях, понякога вкарвам и бобените култури. Комбинирам ги със салата. През останалото време наблягам на пилешко месо и риба, варени яйца, маслини по-рядко, моцарела, кашкавал. Напоследък ми казват познати, че хляба е полезен, а аз не ям. Изключително рядко посягам за няколко хапки или филия. Какво ще кажете вие? Руми не го препоръчва при диета, дори сухарите - били с повече калории от белият хляб?
А правили ли сте си
бананов хляб, интересен ми е, но не смея да пробвам.:))))
За закуска и друг път съм споделяла, че ям почти само кисело мляко с овесени ядки и мед, а някои сутрини режа и плод вътре. Толкова ги обичам и съм свикнала с тях, че когато ги заменя в редките случаи с друго, ми е странно.
Старая се да пия и достатъчно вода, но сега не мога по 3 литра, колкото стигам през лятото. Много често ми се е случвало да усещам, че съм гладна, но в поне половината е било само от факта - недостатъчен прием на течности. Недейте да мислите обаче, че можете да замените яденето с течности и да се заситите от тях. Изключвам диетите, в които се карат няколко дни на вода или смутита. Обичам много и чай. По 2-3 чаши на ден приемам, обожавам билковите.
Ако искате промяна, от която да се чувствате добре (не само глад), включете 3-4 дни тренировки през седмицата, преминете на хранителен режим и ще сте доволни от самите себе си. След това ще сте по-жизнени, ще ви е по-леко и няма да мислите или рядко ще ви се хапва от забранените/бързи храни. Запълвайте времето си, защото стоенето на едно място се сещате до какво води.
Никога не съм тръгнала да слабея заради някого или нещо, винаги е било заради самата мен. Повярвайте, ще сте доста удовлетворени когато влезнете в магазин и попитате продавачката за номер за вас, а не какво ще ви предложи и би ви станало. Точно това ви доказва, че труда ви не е отишъл на вятъра. Когато си купувах роклята за абсолвентския се почувствах толкова готино, когато посегнах към размер М, а продавачката ми каза ето ви С (най-малкият от конкретния модел) - ще ви стане. Аз не се съгласих, но тя настоя да пробвам него и беше права. Заспа ми, колана ми бе доста широк, но той позволяваше свиване. Освен това момиче в магазина като ми видя, толкова ме хареса, че веднага поиска да я премери и тя.
И не спира до тук - погледите по улиците, комплиментите от познати, самочувствието! Не са малко плюсовете. Цената, която плащате не е малка и лишенията не е като да са за пренебрегване понякога, но си струва! Друго, което забелязах при мен е изчистването на кожата. Имам проблем с бедрата, където постоянно ми излизаха пъпки и не можех да си помисля за къси панталони или пола. Не знам аз ли си втълпявам, но сведа ли до минимум приема на сладко, спират да се появяват. Наскоро го забелязах и съм почти сигурна, в което.
Не гладувайте и не се подлагайте на ужасни диети, от които ще страдате много. Йо-йо ефекта сте го чували, а някои от вас и изпитали. Тренирайте по малко, забързайте метаболизма си, ако имате проблем с него. И както казах, не забравяйте че външната красота е и вътрешна. Когато се чувствате добре и не ви тежи, здрави сте, значи всичко е на мястото си. ;)
Доста време мислех да пиша подобен пост, но гостуването на
Страхил, ме накара да побързам. Интересно ми е какво мислите и вие по въпроса?