Един ден във Венеция

            Измина цял месец от пътуването ми до Италия, но времето отлита бързо и преди да съм забравила в детайли впечатленията си, ще ви споделя какво успяхме да видим за краткия  престой. Догодина или по-следващата, съм си обещала че ще се върна отново по това време. Април се оказа прекрасен за пътувания. Преди да е станало твърде топло и докато още са свежи цветята, разходките са приказни!
             Днес ще ви разкажа за магнетичната, цветна и романтична Венеция!

          За няколко часа препускахме по малките, тесни улички, снимахме и слушахме историята на красивата Венеция. Любувахме се на архитектурата, на мостовете и малките ресторантчета с кокетни масички, които очакват своите клиенти с вкусна пица, паста и морски деликатеси.... В същото време се нагледахме и на магазини на някои известни марки. Макар сравнително малка, не е бедна за шопинг. Но това е мястото, на което аз не бих се отдала на пазар, а ще се гмурна между сградите и по мостчетата, ще седна да изпия едно хубаво кафе (аз шоколад :))), ще опитам хубав сладолед и пица.

          Казват че или се влюбваш в нея, или просто не е твоето "място", но мен ме спечели на мига и нямаше как, ако не си обещая пак да я посетя за по-дълъг период. Ще ми се да пътувам със самолет, не защото на мен ми е толкова изморително с автобус, а просто за да не губя часове и да ги прекарам в градовете. Да откривам нови места и да попивам от културата им!

           Предпочетох да не нося апарата си, защото тежи много и взех един компактен цифров на приятелка (отново Канон). Снимах обаче и доста с телефона си - да знаете китайците са голяма работа! Не по темата, но съм много доволна от Huawei P10 lite, който закупих преди около година с неособено доверие. Вчера пък се залепих за P20 Pro в Техномаркет. Беше с холограмен розов гръб (мдааа, еднорозите и мен са ме погнали), но цената му от 1200 лв хич не ми се понрави и ще си карам с моя.

          Пътувайки към Венеция, усетихме от хладния въздух и малко преди да слезнем от лодката, ни разказаха за бъдещето на града. Предвид факта, че той потъва всяка година с 1-2 см, архитекта Рейчъл Армстронг работи с други учени и заедно правят план, с който под нея да се вкарва въздух със специално съоражение или т.нар. протоклетки при приливна вълна. Целта е повдигане на Венеция. Трябва да се образуват варовикови рифови на определени места, които да не вредят на каналите и да са един вид забележителност. Първо ще се правят проби под стари сгради, които видимо имат нужда от това. Вероятно някои от вас са чували, че пиаца Сан Марко е под вода и туристите се разхождат с гумени ботуши. Ако искате да прочетете повече, ето една подробна статия по въпроса.

        Друг интересен факт е, че от общината обмислят да затварят града със защитни стени и да се пускат не повече от 50-60 хиляди туристи на ден, колкото са местните. Майките с децата си не могат да се разхождат спокойно из града, заради големия наплив. И статия, на която попаднах по въпроса, точно този уикенд бе и нашия престой. И не ни спряха на Сан Марко, а на отдалечено място.

        Италия е място, за което не ти стигат няколко дни. Нито да я посетиш веднъж в живота. Иска ти се да ходиш по няколко пъти или поне веднъж в годината. Дори само, за да се разходиш и усетиш от "вкуса" й, без да имаш конкретни цели за посещение на определени места. И сега разбрах какво е, защото още преди да сме си тръгнали, аз мечтая за следващото ми пътуване до там. Лутайки се безцелно из тесните улички със средновековна история, които ти стига само да снимаш с красивите балкони и пъстри цветя. Да си вземеш топка сладолед, да отпиеш от чашата с розе и отхапеш от вкусната маргарита, са само една от малкото причини, заради които ще се връщаш отново и отново.

            Една от първите сгради, покрай които минахме след слизане от лодката, беше къщата на Марко Поло. Дори рушащите се фасади с множество пукнатини, те привличат неописуемо!

         И всъщност не искам да ви пълня главите с история, а да ви оставя да се полюбувате от снимките на тази картина. Единствения минус, който има при Венеция, за мен са големия наплив от туристи. В края на април беше сравнително пълно. По централните места, не можеш да си направиш снимка спокойно. Всеки те бута и бърза. Но това е нещо, което не ти оставя горчив вкус, а говори положително. И не, ако ме питате за неприятния аромат от каналите, нямаше грам! Бях се подготвила, но лятото е неговия "период" и аз се насладих на гледките на чист въздух.

          Вървейки по кокетните улички, стигнахме до емблематичния мост Риалто. В хубаво време, каквото случихме ние, е фул в района около него. Магазинчета, кафенета, сергии с магнитчета, чаши от венецианско стъкло и много хора! Цяло чудо е, че успях да си направя няколко снимки без да ми се пречка никой. А Риалто, е безспорно красив и забележителност, но няма как. Той е един от четирите мостове, издигащи се над Канале Гранде и най-стария от всички. Първоначално е бил с дървена конструкция, но след две трагични рухвания, Антонио ди Понта го изгражда по начина, по който го виждаме днес. Той е следвал извивките на стария дървен мост, който има формата на дъга и е дълъг 28 метра.

        Гледката, която се разкрива вървейки по моста, е точно както сте я виждали по снимките.

                     Само небето ти пълнеше душата. Толкова чисто и синьо, като картинка!

          А движещите се гондоли, допълваха тази картина! Цената да се повозите в нея за 5 души, е 80 евро. Вечерно време съм чувала, че е по-скъпо и все пак можете да се пазарите за цената или колко дълго да е плаването ви. Една гондола струва 50 000 евро. И е доста печеливша инвестиция. Колко е вярно не знам, но споменаха че в Лидо ди Йезоло има паркинг със скъпи автомобили, чиито собственици са именно гондолиерите.
 

             Когато слезнете от Риалто и вървите към Сан Марко, сте всъщност на пристанище с доста лодки. За тук ми е избягало от ума за къде се тръгва, някой да ме поправи. Предполагам, че е градския транспорт.

            Риалто малко ме ядоса, защото снимките на него се оказаха цяло предизвикателство. Ако искате да снимате пейзаж, става супер. Обаче застане ли човек, все едно е негър. :)))

          Ако си мислите, че само във Верона в двора на къщата на Ромео и Жулиета ще видите закачени "любовните катинари", се лъжете. Тук също ги има, макар и малко. Много са сладки!

              Разбира се, не пропуснахме да си купим и сувенири. Аз си обещах да не грабя много, защото след това ги прибирам в някой шкаф и общо взето харча пари безмислено. Естествено, не се разминах без и оставих общо около 50 евро за целия ми престой, които раздадох на познати. За себе си купих ключодържател, магнит за хладилника, голяма венецианска маска и висулка в синьо. Не държах на стъкло със сертификат, защото знам колко ще го нося. Исках нещо за спомен.

             Тези красиви декоративни чинии ме грабнаха, но не исках да ги донеса на парчета. И нещо, което съжалявам е, че не можах да опитам от сладоледа и шоколадите на Venchi. Имаха във всеки град магазин и все така се случваше да съм хапвала, затова и не опитах от нищо. ;(

              Дори висящите саксии и фенери, са очарователни. А мини масичките за двама, сами ви канят да седнете.

           Снимките до това ресторантче бяха цяла атракция. Младото сервитьорче се настани до мен като ме видя да позирам и аз не сдържах при думите, които ми каза. Да не се чудите защо съм нахилена като зелка. :) А, щях да пропусна нещо важно! Бях чувала как италианците не говорили английски, въпреки че го знаят и да те разберат какво ги питаш, отговарят на техния си език. Навсякъде се оправях без проблем - в магазини, ресторанти и където се сетите.

          

              Вървейки лека полека, стигнахме до прочутата пиаца (площад) Сан Марко или още наричан от местните "La Piazza" .Площадът е основния и главен "площад" във Венеция. Има други по-малки, но те се водят пиацети. Това е едно от нещата, които запомних от нашата екскурозводка всъщност, защото се наслаждавах на гледките и не я слушах особено. На него е разположена часовниковата кула и прекрасната базилика "Сан Марко", която е най-голямата и известна църква в града. Построена е през 11 век, изпълнена в римски, византийски и готически архитекстурен стил. И до тук ще спра с историята, защото нямахме време за влизане там и по други места, за да изкажа своите впечатления. Затова..... Венеция очаквай ме отново!
   

             На площада просто се въртях в кръг и гледах ли, гледах .....  базиликата!

           Една от причините и немалка за моя милост, за да мечтая отново за Венеция, всъщност е че не успях да се повозя на гондола и да разгледам още по-отблизо градчето. Много исках, но и бяхме гладни, изморени и предпочетох да намерим място за вкусна пица вместо това. И не съжалявам, защото нали знаете приказката "човек трябва да си оставя нещо за следващия път".  Та, след дългите разкази на екскурзоводката, в един момент не изтърпяхме да стоим прави и им казахме чао. Те се бяха спрели преди моста на въздишките и беседата течеше, но ние тръгнахме направо, по една от малките улички и след малко се озовахме в небрежно ресторантче "Birreria Pedavena", на което избрахме да седнем.

         Досега не бях яла маргарита, просто защото си казвах "каква пица ще да е само с доматен сос и моцарела". (Иветка си обича месо и прошутото ми е любимо). Е, не беше напразно това мое отлагане, защото небцето ми изпитваше екстаз от всяка хапка на тази невероятна пица. Толкова сочна и с толкова много моцарела, гъсто пюре от домати и..... просто благодарих на себе си в този момент, че съм успяла да се докосна до частица от "италианския" вкус и атмосфера. Това сигурно е най-вкусната пица, която съм яла. И ако не сте успели да разберете колко точно от думите, мисля че следващата снимка говори достатъчно. :))

            Ако слушате хората, които ви казват че във Венеция е много скъпо и лъжат, не сядайте там, ще отидем да спим в Лидо ди Йезоло и там ще хапнете, не ги слушайте! Не казвам че няма такива места, на които биха ви излъгали и цените са високи, но менюто е изкарано отпред и ако не ви устройва, просто не сядате. Ние случихме на добро местенце, в което нямаше и такса за всяко място. За моята "Маргарита" платих 7 евро, приятелката ми си поръча омар с гарнитура паста и струваше 19 евро. Рибата навсякъде е скъпа. Казват, че ако италианец реши да ви почерпи с морски деликатес, значи много ви цени! Бутилката минерална вода от 750 мл мисля беше 7 евро, колкото всъщност е и навсякъде в Италия или поне по заведенията, в които сядахме. След като хапнахме, се върнахме близо до уреченето за среща място, като по път взех сладолед и направихме още няколко снимки.

             Не беше най-вкусното gellato, но за 2 евро толкова. А нямаше как да пропусна десерта. Закон божи след вечеря или обяд!

            Минавайте по моста на въздишките и пътьом към лодката ни към Лидо ди Йезоло, където щяхме да нощувахме, запечатах спомените с още няколко кадъра.

         Тръгнахме на свечеряване и от лодката хванахме прекрасния залез. Ех, как ми се искаше да видя нощна Венеция. Ето още една причина, заради която да се върна!

          
           Изморени, но заредени с много емоции и красиви мисли, се запътихме към хотела ни в Лидо ди Йезоло. Градчето е морско и се посещава много от туристи от цял свят. Курортно селище е и доста развито. Като нашите градове по Черно море, но по-голямо. Има обаче не само типичните магазини с плажни принадлежности, а и за луксозни стоки. Ивчето разбира се, се залепи за първата парфюмерия и веднага влезна да разузнава и пробва.

           Тествах новото Narciso Rouge, който за мен е по-зряла версия на Пудрения. Много рози, посипани с пудра и ирис, муск. Хубав, но аз го виждам върху по-големи дами. Или просто не му е сега сезона. Може би зимата ще го оценя повече. Отидох главно за новото Chloe Nomade и вярвайте ми, насилвах се да ме очарова и да го купя. Бях почти сигурна, че ще е мой. Тествах го там, във Флоренция и в Рим. Е, не ни се получи химията. Плодове, дървесни нотки и ненатрапчива сладост. Усетих го като поредния новоизлязъл парфюм. Не че не ми хареса, но е просто масовка. И не съм се предала, ще му давам още шансове заради красивото бутилче. Единствено си затвърдих мнението, че Narciso Fleur Musc ще е приказен през пролетта. Но засега няма да бързам с него.
            Завъртях се и край Шанелите, но цените не са по-различни от тези в България и пропуснах. Доста се изкушавах и в Рим за флакон 50 мл от любимия Коко Мадмоазел, но шкафа ми е пълен и пасувах.

            Минахме и покрай магазин за бижута и часовници, при което очите ми бяха върху гривните на Paul Hewitt. От 2 години ги гледам в инстаграм и въздишам. На ръба да извадя 40 евро бях и да си взема розовата, но не знам какво ме спря. Първоначално си помислих, че са ментета и отворих италианския сайт да проверя цените и дали е възможно да са реплики. Мисля че са оригинали, обаче и тук бях пас. Поредната причина.... да се озова отново на италианска земя догодина. :))

          Повъртяхме се още малко по улицата, аз взех сладолед разбира се и се убедих, че има разлика от джелато до джелато. Виждате колко маслен е този. Беше страхотен и на вкус!

            Не знам как го правят, но е с толкова балансиран вкус, че мога да изям огромни количества. Хем е сладък, хем не премалява като нашето Рафи. Топи се в устата!

           И когато си говорим за цени, вероятно сте чували за доста дестинации в чужбина, че са като нашите, но в евро. Подкрепям този факт! Естествено, нормално е в курортните градове да е идея по-скъпо. И въпреки това, аз не попаднах на голяма скъпотия. Хората, които тръгват с идеята да се хранят срещу 5 евро в ресторант и да ядат сладолед за 1, ще останат разочаровани. Но ако спрете да обръщате валутата в лева, и приемете че давате 10 лева, а не евро, ще сте спокойни и доволни. Не разбрах онези от групата, които предпочетоха да се хранят на крак с парче пица от 3 евро. След като току що приготвена топла, е от 7 до 10 евро в прилично заведение, за мен е безмислено да обядвам или вечерям на подобни места. И нещо, което ми направи впечатление е, че в Италия няма малка и голяма пица. Тя е една! Или поне аз не забелязах да има различни грамажи, както при нас.

          Е, приятели - това беше моят ден във вдъхновяващата и колоритна Венеция. Вие били ли сте там и ако да, кое най-много ви впечатли? Бихте ли се върнали отново?