А пътувайки натам, се любуваш на такива пейзажи, които няма да забравиш дълго. Планини, гори, поля и мостове, сякаш си в приказка без край. На моменти видях онези висини, които има в България. Може би затова и този район не ме остави бездушна.
Колкото изморително за някои, толкова пълно с нови запознанства за други е пътуването с автобус. Намираш нови приятели и обменяш опит. Луди с моето хоби нямаше, но си намерих фризьорка със златни ръце и ми направи страхотни плитки. Убихме малко от пътя в сладки приказки и приятни занимания. :)
С красива прическа, удобна рокля, сникърси и настроение, бях готова да се гмурна между величествените исторически сгради, скулптурни и рисувани шедьоври, пред които се чувстваш толкова малък. Спираш и ти стига само да гледаш, за да разбереш че зад тях се крие много труд. Не само за издигането им, а и за запазването им до ден днешен.
Но дори рушащите се на места сгради, са толкова омайващи и се запечатват в съзнанието ти. А някои, построени в по-модерен стил, с малък детайл напомнят отново за Ренесанса. Така че ако сте хора на изкуството и се интересувате, Флоренция ще ви очарова!
Началото на нашата обиколка започна около обяд. Преди да се съберат всички от групата, ги изоставих за малко след като излезнахме от гарата и влезнах веднага щом очите ми видяха Wycon. Бях скромна - пясъчен лак в синьо и печен руж, които вече ви показах.
Козметиката им вече не се предлага в България, не се разбраха с франчайза и затвориха магазина им в София. Затова не пропускайте да се отбиете, когато сте в чужбина.
Имат богат асортимент, но аз не тръгнах с идеята да пазарувам, а исках да си взема по нещо от всеки град за "спомен". Имах малък списък в ума, но като цяло целта ми бе да разгледам максимално много. И тук идва ред да спомена, че ще забравите за умората и мускулната треска. Мога да не спирам по цял ден. Докато другите хора мрънкаха, че са изморени и искат да починат за кафе и цигара, аз препусках диво. :)
Беседата ни с екскурзовода започна от най-близката до гарата сграда, а именно базиликата Санта Мария Новела. Малко след нея, по път към центъра е разположена и базиликата Сан Лоренцо, но нея не си я спомням честно казано или не сме стигнали до там. Информацията ми дойде в повече. Но и римокатолическия християнски храм Санта Мария Новела е прекрасен. Огромната ментова порта, изрисуваните детайли покрай нея, а какво се крие вътре - не можах да видя. Списъка с желания за в бъдеще расте главоломно... малко повече за нея тук.
Вървейки по уличките, научавахме по интересен факт за всяко здание с културно и историческо значение, а архитектурата на някои говореше повече дори от казаното.
Градът е известен от римско време, но се прочува през 14-ти век през Ренесанса, когато всъщност става един от най-важните културни центрове на Европа. Разраства се много, благодарение на неговите богати водачи и днес е център на едноименната провинция и регион Тоскана. Свързван с имена като Данте, Бокачио, Петрарка, Леонардо Бруни, Леон Батиста Алберти, Брунелески и последователите им през 15-ти век, чиито творения са създавани, вдъхновени от наследството на Флоренция.
Разходката във Флоренция крие много изненади. Ще видите хиляди чужденци с карти в ръка, които търся уличка и за мен лично губят ценно време. Запознайте се с основните и ключови места, заредете се с енергия и удобни обувки, чадър задължително :) и просто я покорете, като се гмурнете в стотиците малки улички. Лутайки се безцелно, е по-сладко.
Толкова много магазини има, че ако разполагате с излишни пари за харчене, на точното място сте! Всички луксозни марки и бутици, които сте гледали по снимки на чужди блогърки, събрани в няколко улици. Сякаш сте на булевард Шанз-елизе.
Лъскавите витрини, те приканят с последните за сезона и дори есенните колекции на някои от най-популярните брандове.
Безгрижно и лежерно.... забравете за времето. Нито за миг не се почувствах чужда и уплашена от това, че ще се изгубя. Още по-малко пък притеснена. Тръгнах спокойна и не гледах часовника през 5 минути. И както ви бях споменала в публикацията ми за Венеция, без проблем се оправях на английски. Спираш и питаш - дали на полицай, някой местен по улицата или на сергия, нямаше човек който да ми откаже или подмине. Дори да не знаеше особено езика. Така че не тръгвайте с нагласата, че няма да можете да стигнете до конкретна точка и да имате нужда от някой. Нито пък отваряйте картата и да губите минути в търсенето на обекти. Навигацията на телефона ви е достатъчна или просто въпрос към местен, за да ви упъти. Спестява много!
По път към площад Синьория, нямаше как да не се спрем за малко и до бронзовата статуя "глиганът" или още т.нар. късметлийски фонтан "Il Porcellino", който се намира на централния пазар. Оригиналната мраморна фигура е от елинската епоха - намерена в Рим и донесена от медичите във Флоренция през 16-ти век, а днес се съхранява в Уфици. Копието на пазара е изработено от бароковия майстор Пиетро Така, а другото се намира в Лувъра. Всъщност не само тук има, а на още няколко места по света.
Поверието казва, че ако погалите зурлата му, ще забогатеете или ще се върнете в града. А ако поставите монета в нея и тя падне в решетките отдолу, желанието Ви ще се сбъдне. Затова и вече е толкова изтъркано, милионите туристи са се погрижили. :) Не зная дали моята се озова на точното място, но смятам живот и здраве да се върна определено!
След него повървяхме малко и стигнахме до площад Синьория, който е най-големият градски площад във Флоренция, център на някогашния политически живот на града. Той се намира в сърцето на града, пред двореца Синьория, известен още като Палацо Векио. На площада се намират множество скулптури, включително и копие на Давид на Микеланджело. Някога на това място се издигал театър, а самият площад няколко пъти е сменял името си - площад на приорите, площад на Великия херцог и площад на нациите.
Понеже бяхме на 1 май в града, имаха някакъв празник (не успях да открия информация за него) и докато останалите слушаха история, аз се насладих на тържествената част и снимах, доколкото е възможно. Беше пълно с местни и чужденци, та е мисия невъзможна да направиш добър кадър. Имах слушалки и с тях се ориентирах кога тръгваме общо взето. Разглеждах наоколо, защото не съм от хората, които обичат да вървят плътно с останалите и бутат. :)
След това се отправихме лека полека към величествената Санта дел Фиоре, като пътьом отново "оплакнахме" очи по сгради и луксозни бутици.
Локситан исках да посетя, т.к. не съм имала нищо на марката до момента и видях бутик във всеки град, но оставих за следващ път. Трябва да има причина да се връщам отново.
Освен познатата ви Сефора и Кико, във Флоренция козметика ще намерите в Coin и La Rinascente. Ако искате Том Форд, Ринашанте е мястото. Марк Джейкъбс и Fenti Beauty напр. можете да откриете в Сефора на гарата, която между другото е доооста добре заредена.
Между стотиците магазини, няма да останат незабелязани и малките ресторантчета, сладкарници, желатерии и кафенета. Почти няма заведение, в което да не предлагат gelato.
Когато стигнахме Санта Мария дел Фиоре, загубих говор и картина буквално. Гледах и не вярвах, че това творение е направено от човешка ръка. Строена е в продължение на цели 6 века под ръководството на най-малко 6 архитекта. Фасадата е завършена през 19 век. Първият архитект е Арнолфо ди Камбио.
Входът за катедралата е безплатен! Но мисля че не беше отворена, а и вече леко изморени, искахме да седнем и хапнем. Заведоха ни до малко ресторантче, близо до Пиаца дел Дуомо, в което имаше и готова готвена храна и беше на самообслужване, а който желае, сядаше на отделни масички и си поръчваше. Както всъщност направих аз. Не мога да си представя да ям нещо готово, след като за 10 минути пристига току що приготвената топла паста, пица или морски деликатеси. Чаша розе и талиатели болонезе бяха моя избор. За мое учудване донесоха и хляб. Беше като домашен, с квас и безсолен, но пък допълваше пастата ми.
Платихме 5 евро за 3 души, както знаете на някои места има такса обслужване, но това не ме притеснява изобщо. Цените бяха напълно нормални. Чаша видно - 5 евро, пастите по 10-тина евро, пиците също.
Докато чаках храната обаче, отскокнах до Ринашанте. Тръгнах главно за червило Rouge G, но да си призная не можах да похарча близо 50 евро за цвят, който вече имам. Исках да си купя, само че се въздържах. Не мога да скрия, че все още ми се иска да притежавам от тях, не на всяка цена обаче! Може би ще си подаря за някой празник.
Видях пролетната колекция на Lancome, обаче и там пасувах. А и не съм фен на марката, особено като видях по-късно цените в нета. Трудно плащам заради опаковката вече.
След като вечеряхме, тръгнахме бавно към гарата и по път отново се насладих на архитектурата, атмосферата и се оставих сякаш плувам в спокойни води. Спряхме на желатерия, от която взех 2 топки сладолед.... мда, внимавайте какво си поръчвате, защото се наложи останалите двама души с мен да помагат. Не беше добра идея след вечеря.
Минахме и покрай въртележката на площада на Републиката, които бях виждала само по филмите. Върнах се за миг в детството ми.....
Половин час по-късно бяхме на гарата и докато се съберат всички за влака, аз се запътих към Сефора за оглед. Имам железни спирачки да знаете, излезнах без нищо!
За град като Флоренция, ден е малко. Усеща се като минути. Трябват ви поне 4-5 и следващият път смятам да му се отдам напълно или поне 3, защото иначе от културните забележителности почти няма начин да влезете и разгледате спокойно. Както се случи и при нас. На някои места е нужна резервация и се влиза само на групи. Аз мечтаех за галерия Уфици и бях готова да отделя 3 часа, но опашките са огромни и просто реших да оставя за следващ път заедно с катедралата Санта Мария дел Фиоре, Понте Веккио (старият мост), Художествената галерия.
Оживлението в града - хилядите туристи и местните, излъчващи достойнство и увереност, замайващо е! Умеят го италианците, няма какво да се кривим душата - ценят всяка частица от градовете си, не дават и цигара да се хвърли. Веднага някой ще спре и ще ти направи забележка. Ето защо има много, докато станем европейци ние българите. Манталитета ни е на светлинни години! Определено има какво да се научи и види, затова не губете време и пътувайте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар