Джамията Сюлеймание
Аз съм доволна, защото си изпълних програмата, като единствено в неделя преди да се приберем ме ядосаха от ТА. Да не знаят, че по време на Байрама работното време е съкратено и да те спрат час и половина пред мола. След това да решат да компенсират с открития Margi outlet в Одрин с 10 магазина на кръст, за мен беше недопустимо. Не мога да приема, че агенцията не знае за двата големи мюсюлмански празника, при все че са нещо регулярно. Пиша огромен минус на Запрянов Травъл затова! Но да се върнем към приятните мигове.
Не бяха готови стаите ни за настаняване и си оставихме багажа, след което тръгнахме на поход. Спряхме на заведение в близост до Капалъ Чарши и хапнахме вкусен бюрек с чай. От там се запътихме към Капалъ и разгледахме малка част. Тъкмо го отваряха, но такава миризма се носеше, че не пожелах да се върна. А и цените там са двойни, дори тройни на някои стоки. Та, не пазарувайте от там! Не си заслужава. Разделихме се с малката сформирана групичка и поехме по нашия план.
От всичкита им тестени яденета, най-обичам къпаната баница и бюрек със сирене или с peynirli в Мадо. Божествено е там! Препоръчвам ви и Simit saray.
Капалъ Чарши е атракция. Заслужава си да се разгледаш по цветните сергии, да се пазариш дори без да купиш и да направиш снимки на фенерите, изрисуваните порцеланови изделия или ако търсите златни бижута да погледнете моделите и цените. И сувенирите им са скъпи, та пазаруването от там за мен е табу. Малка декоративна чинийка с техните мотиви струва 15 лири, а от Египетския пазар я купих за 5. Направете си извода.
През 2014 не можахме да стигнем до Misir Carsisi (Египетския пазар), но този път това беше една от главните цели. Имах бойна задача - да купя микс от зърна пипер, куркума, чайове и просто да усетя аромата му. Е, изпълних всичко и дори минахме повторно на следващия ден. Много по-приветлив и приятен е от Капалъ. Но и тук цените са надути, та трябва да умеете да се пазарите. Аз свалях от 30 лири за 100 грама чай до 15. Затова, се въоражете с търпение. :)
Не купувайте всичко от един дюкян, а обиколете навсякъде. Аз взех и страхотна зеленчукова подправка. Както и 3 вида чай. А какъв локум с листа от рози и шам фъстък опитах, мммм.
Дават ви да опитвате локум, бонбони и дори правят чай. Ако ви хареса, да купите. Обясняват ви кой какъв ефект има. Дали е билков и помага за проблеми със стомаха. Знаят как да продават турците, не веднъж съм говорила. И дори да не вземете, не ви гледат лошо и да злобеят зад гърба ви. Любезни са и винаги се опитват да помогнат, ако не знаят английски викат друг и правят всичко по силите им.
Има и нахални мъже там. От едната сергия, от която взех пипера, харесах и купих чай на марката Caykur черен или earl grey, иска ми 20 лири. А тя малка метална кутия. Казвам му, че е много. Намали няколко лири за подправката и тука едва 3. После в Сапфир като влезнахме в Карфур, същия 5. Изядох се. А онзи беше и супер нагъл. Направо ми извади 5-те лири от портмонето. Аз казвам 33, той и 5. Щях да му хвърля торбата накрая, но реших да си хващам пътя и да не се ядосвам.
Чайовете на Dogus, Dogadan и пакетчето Caykur взех от Карфур в Сапфир.
Като напълних 3 торби, излезнахме на Еминьоню и от там се качихме на трамвая за Кабаташ. Придвижихме се по крайбрежната, направихме си снимки и усетихме от вкуса на красивия и прохладен Босфор.
От там отидохме до Долмабахче, но вече съм влизала и пропуснах. Седнахме на кафето пред двореца. Супер бавно обслужване между другото. Пет пъти ги привиквахме за това и онова. Накрая не ни бяха маркирали водите с айряна, но не им казах. Такова чакане, ужас. Иначе цените бяха нормални. В неделя разбрахме, че в събота е било безплатно заради Байрама. Иначе входа е 40 лири.
От там се качихме на фуникуляра и към площад Таксим. Веднага след слизането изнудих да седнем на Хафъз Мустафа. Казах че ще ям баклава с каймак, а останалите ако искат да пият кафе. Трябваше да опитам прословутия каймак. За мен има вкус на нещо средно между крема сирене и цедено мляко. Направо все едно не ядях десерт хаха. Не ми беше толкова сладко, като Одринската баклава. Но ми хареса определено и можех да изям още.
Предупреждавам, че не е препоръчително да гледате следващите снимки в късните чайове. Ще ви се прияде. :)
Нямах наяждане на сладко, ама при тези витрини можеш ли да устоиш? Спуснахме се по Истиклял, влезнахме в няколко магазина, но беше доста топличко. В Kiehls цените не са ниски. Кремовете и серумите вървят по 200 и няколко лири. Във Flormar беше пълно, но охраната ходи след теб и нямах желание да разглеждам. Оказа се че са затворили любимия ми The Body Shop и не можах да си напазарувам.
Та лека полека се придвижихме до края на улицата и преди да се качим на метрото за Сапфир, се отбихме в Мадо да хапна сладолед. Реших да опитам шам фъстъка и бадема им. Почти никаква сладост, което ги прави подходяща към кадаиф, кюнефе и баклава.
Този сладолед хич не беше сладък, така че не се чувствах гузна и прегрешила. Само с няколко калории повече на дупето. :)
От тук не отидохме към кула Галата, защото дамите мрънкаха че са изморени и се качихме на метрото, с което слезнахме на спирка 4. Levent и влезнахме директно от станцията в Сапфир. Исках на залез, но не можахме да го хванем. От "гледката" хваща шубе някои хора, но филмчето компенсира.
От там се върнахме към хотела - слезнахме на сп. Йеникапъ, но преди да се приберем се отбихме в някакъв ресторант AKSU за вечеря. Бяхме изморени и неосвежени, та решихме да приключим деня тук. Храната беше вкусна, но се опитваха да лъжат. Даваха менюта с различни цени в долари, лири. Първо порциите ни бяха 28 ТL, след това на второто пише 32 - другото меню било старо, но иначе беше вкусно и го сервираха готино на дъски в пламъци. Накрая като донесоха сметката и 8 лири отгоре. Веднага ги подпалих и я намалиха.
След вечеря се прибрахме в хотела, взехме душ и отпуснахме уморените си тела. :)
Вторият ни ден също завърши в 22 часа. Повече вървяхме, но аз винаги мога и още. Не се давам лесно и обикалям докрай. Започнахме с прекрасната Сюлеймание и тук съм съгласна, че е по-красива от Синята джамия. Но вкусове всякакви, за някой може да е обратното. Градините са прекрасни, а гледката от там неописуема! Освен това бяхме там около 10 по спомен и не беше фраш. Спокойно влезнах, наснимах и се разходихме. Няма я тъпканицата като в Султанахмет. Но си носете шал и ако не искате да обличате полите, които дават там - трябва да предвидите и бъдете с дълъг панталон или нещо, което да прикрива краката ви без да описва дупето. :)
Заради тази гледка си струва да се отбиете. А и градините на Сюлеймание са толкова чисти и приятни сутрин. Мирише на прясно окосена трева и чистия въздух от Босфора полъхва леко.... идилия!
На излизане ми позира тази котарана глезана, която се криеше от слънцето под сянката и правеше сутрешните си упражнения. :)
След това лека полека се отправихме към Еминьоню, като минахме отново
покрай Кюлот сокака и Египетския. От там стигнахме пеша до моста Галата
(или ползвахме трамвай, не помня). Ядохме балък екмек, от който си
облизахме пръстите. Толкова свежа, сочна и крехка риба не бях яла. Можех
да омета още един сандвич. Голямо съм прасе, ама много ми хареса. :)
С нетърпение чакам края на септември, за да си хапна пак от тази риба. Цената на сандвичите е 10 лири.
Ако не искате да ядете от лодките, от другата страна под моста има и ресторанти.
Напълнихме стомасите и се метнахме на автобус 99Y ли беше, който ни
отведе до желязната църква Свети Стефан. По път спряхме и питахме човек, който ни упъти
всъщност и пожела да изчисти обувките ми. Помоли за 1-2 лири, аз му
дадох 5 и той не спря да ми благодари. Дала съм му хляба днес и искал да
помогне.
Градините, фасадата и всичко вътре - от иконите до витражите е реставрирано без забележка. Свети Стефан е като излязла от приказките!
Не съм я виждала преди реставрацията, но сегашния й облик е един път.
Пипната до най-малкия детайл. Както отвън, така и отвътре. Чисто беше и
случихме да няма почти хора. Дали имаше 10 души. Идваха и си тръгваха.
Разгледахме спокойно, починахме, ползвахме тоалетната и се качихме
обратно.
След 30 минути в църквата, се качихме обратно на автобуса, но не слезнахме на правилната спирка, та се наложи да повървим малко
повечко до Каракьой. Минахме покрай доста железарии, мръсничък район. Но
като стигнахме до пристанището, пак с питане ни упътиха до прословутата
баклаваджийница Karaköy Güllüoğlu. Качеството там е на много високо ниво. Идея по-скъпо е от Хафъз Мустафа, но оправдано. Заведението е на самообслужване.
Точно колкото исках да отида до Египетския пазар, толкова и да ям баклава с кадаиф на това място. Следя страниците на някои известни сладкарници в инстаграм и вече ги сънувах. Затова бях решена да я открия, каквото и да ми струва. :)
Поръчах си карашик баклава за 23 лири порцията. Пак не се престраших да пробвам от кадаифа с цели ядки шам фъстък, но следващия път. Някой, ако е опитвал, да каже как е.
Хапнах си сладко и се върнахме на пристанището, за да си хванем уж тур по Босфора.
Не знам защо някой спомена, че вече тръгвали от там, но не. Качихме се и
ни отведе в Юскюдар, но и една дама ни заблуди! Минус нямаше,
повозихме се в слънчево време и ни се отрази чудесно.
И от там пак обратно до Еминьоню. Веднага след слизане, видях как вика
младеж Босфор тур и табелка с 15 лири. Метнахме се на минутата и 10
минути по-късно започна разходката. Времето прекрасно и се нагледах този
път, за разлика от 2014, когато беше мрачно, валеше и студ!
Крепостта Румели Хисар, на която съм хвърлила око за посещение някой път. :)
Доволни си хванахме трамвая за Султанахмед и стигнахме до Синята джамия, през която ние се оказахме там в 17,20 в събота и съм извадила голям късмет, защото
последното посещение беше от 17,30 до 18,45. През тези 10 мин отидох до
дървената къщичка, която се пада в дясно, ако си с лице към джамията и
ми дадоха пола. Бях си приготвила шал, та не ползвах техен. На опашката
пред мен имаше младо момче, което също беше облякло полата (явно е бил с
3/4 панталон). Сложих си обувките в торбички и влезнах. Другите с мен
не пожелаха. Имаше скеле посредата и не беше толкова впечатляваща,
колкото очаквах. Радвам се, че я видях предвид пропуска ми преди 4 години. Не бих повторила обаче. В парка отвън ми харесва повече да прекарвам времето.
Около 19
часа се метнах пак на трамвая, заради пропуснатата кула Галата. Другите оставих да се разхождат по булевард Орду.
Аз и имах бойна задача, да открия магазинче с ранички с бродерии. Голям
баир до горе, но си заслужаваше.
Следващия път ми се ще да я видя
осветена и по тъмно, но пък попаднах на супер кокетна уличка с готини
цветни чадъри от другата страна. Като стигнете до кулата, свивате
надясно и тръгвайки надолу, се пада отляво. Ей, бога ми, казах на дамата
за раницата, че заради това се върнах до мястото и не сгреших. Добре че
ми прати снимки от околните магазинчета, бях като луд с картечница.
Намерих го и се върнах доволна до Орду. Ако минавате от там, раничките са страхотни!
Та доволна, забрах дамите и лека полека се качихме до Бургер Кинг, за да
търсим ресторант Ортаклар. Миналият път пак не можахме да го открием и ей, бога ми... пак на косъм да отпадне. С
малко повече питане и на таксиметрови шофьори, продавачи... се придвижихме до там.
Обаче вътре малко масички и пълно. Но си намерихме празна на третия
етаж. Храната е на отлични цени и много вкусна. Опитахме пилешка
пържола на пещ с гарнитура за 17 лири. Голяма порция за никакви пари,
което в България не можеш да срещнеш. Пилешките им шишчета също бяха хубави и по 19 лири порцията.
Доволна останах и останалите също, а аз съм много капризна. След като си хапнахме вкусно, тръгнахме лека полека към хотела и пътьом се поспряхме в някой друг магазин. Този ден беше маааалко по-изморителен, но също с чудесни спомени.
И следващото пътуване през септември е планувано, остава само да няма промени и ще разказвам за нови места през октомври живот и здраве. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар