Неспящият град - Истанбул!

         Привет.

         Да не мислите че съм се отказвала от блогването - бях в почивка и събирах печати в паспорта. :) Няма по-хубаво от пътуванията, вече съм сигурна. Опознаването на нови места е като балсам за душата. Откриваш толкова нови хоризонти, запознаваш се с много хора и се връщаш зареден с невероятни емоции. Мисленето и възгледа ти се променят неимоверно и никога не ти стигат поредните 2-3 дни в любим град, какъвто за мен е Истанбул. За някои мръсен, пренаселен, твърде ориенталски, шарен..... за други е магически и пленяващ! Аз съм от пристрастените към този мегаполис и сигурно няма да ми омръзне да се връщам там. Като се има предвид и колко евтина дестинация е, особено в момента, просто ми се иска всеки месец да ходя. Завърнах се на 23-ти и на 25-ти казах на колежки "хайде да запазваме хотел и да отидем един уикенд за 3 дни". :))))

          Днес ще ви споделя какво успяхме да посетим за два пълни дни, които определено не ни бяха достатъчни. Придружаващите ме обаче, бяха с мазоли по краката.
Разказах им играта от обикаляне, но пък се върнаха много доволни. А ако се чудите защо избрах публикацията да се казва "неспящият град" - едната ми леля беше шашната, как тези хора не спят. Мда, някои ресторанти и дори в малките улички работят 24 часа по 7 дни в седмицата!

           В петък сутринта на 21.09 пристигнахме и след като оставихме багажа и се освежихме, в 8,30 тръгнахме на поход. Заредихме картата в Аксарай на кръговото под моста (на будката срещу автоматите, под моста вече не го правят, посочиха ми директно отсреща) и разбира се първо се отправихме за закуска. Седнахме в същото заведение, в което и през май (Asli Borek). Намира се в уличката точно срещу спирката на трамвая срещу входа на Капали Чарши.

          Чудесно обслужване, нормални цени, прясна храна – има от типичната закуска, бьореци, предлагат бисквити с бадем, тортички и всички останаха много доволни. Дори в неделя кафеджиите споделиха, че там турското кафе им е харесало най-много. Беше 7 лири мисля. Аз ядох kahvalti и струва 22 лири. Бьореците са 10-12 лири порцията. Хляба им е страхотен, точно като едновремешния селски от фурните. Дори меда в кутийка, е сякаш току що изваден пресен от кошер. Изядох си всичко без яйцето. Как не ми стана тежко не знам...

         След като напълнихме стомасите, пресякохме и заведох групата в Капалъ чарши. Снимки имам, но в телефона на другарчето, та няма как да покажа от там. Само тази на красивите фенери.

            Минахме през няколко коридора за кратко, за да го видят и „усетят“, та от там през Кюлот сокака и поехме нагоре към Сюлеймание. Горещо ви препоръчвам тази джамия, ако искате да влезнете. Синята е в реставрация отново и не е впечатляваща изобщо. Всички се бутат да влезнат там, а без основание според мен. Нито отвън, нито отвътре има какво да се види. Братовчед ми, който учи арабистика, ми беше казал преди да заминем "само там да влезнем, нямам претенции за другите места". Умишлено първо ги заведох до Сюлеймание, защото знаех че веднага ще им направи впечатление и той потвърди. Каза ми "изобщо не е това, което очаквах и другата е много по-красива".

 

 

 

 

 

            Не само отвътре, но и гледката към Босфора от задния двор е прекрасна! Ако пък и случите на хубаво слънчево време, каквото аз и при двете ми ходения тази година, ще се насладите максимално! 

Не си забравяйте шала - без такъв няма да ви пуснат, а не е желателно да слагате от предлагащите се на входа. От хигиенни съображения аз поне не бих. А и когато подухва ветрец, ще ви свърши чудесна работа за раменете. :)

 

  

              Наснимахме се отвън и отвътре, починахме малко и се отправихме към Египетския пазар. Този път не губихме време там. Още като влезнахме, ни посрещнаха на първата сергия отдясно и едното момче веднага ме позна от предното ходене. Каза "hey, I remember you." Пита ме какво съм купила тогава и така.. Та без да става дума за пазарене, получих намаление от 10 лири за 2 х 100 чай (за 30 вместо 40 лири). Взех си пак Love Tea и за приятелка Rose Tea. След това дадоха да опитаме от локумените пръчици с ядки и всички от групата взеха. Намали и на тях без да правим пазарлък.

         Знаят турците как да те спечелят и да си тръгнеш с усмивка и пълна торба. Похарчил едни пари, но с кеф. Затова предпочитам да пазарувам от там и винаги го правя с удоволствие.

            От там излязохме на Еминьоню и поспряхме за малко снимки, почивка и цигари за пушачите. Дойде някакъв с папагал и го сложи на рамото на едната леля. Тя нали си е рибка, искал и 20 лири, при което аз казах 10 и докато се обърна за секунда, нашата му дала и той тръгнал. Посмяхме се, но да имате предвид - навсякъде там дебнат подобни образи. :)

След това си намерихме автобус 99Y, с който ги заведох до Свети Стефан. Можете да отидете до там и с ферибот - спирката е Балат. В Истанбул по приятно е пътуването по вода. Тъпканица няма и трафик също, а и има къде да седнете, което с градския много често е проблем.

         Навръщане пак направих грешката да слезнем на третата спирка и си повървяхме по моста, за да стигнем до пристанището и да хванем тур по Босфора. Гледката обаче си заслужава. Прекрасно време, видяхме дори мини акула или делфин, не разбрах....

        Не хванахме фери на Sehit Hatlari, а се качихме на някаква друга фирма и беше 1 час и 30 мин разходката, но пък починахме и някои даже дремнаха на корабчето. Като се върнахме отидохме за балък екмек до клатещите лодки, но този път беше фул и съответно останахме разочаровани от сандвичите.

    Рибата не беше добре изчистена, много кости и опашките бяха оставени дори. Хич не ми бе вкусно и на мен. Братовчед ми не обича риба особено и само го опита, та след това си взе кочан царевица.  

 Направихме пак пауза за цигари и се отправихме към Синята джамия с трамвая. Мислех да ходим първо до Долмабахче, но бяхме окъснели и реших да го оставим за неделя, защото за записалите корабче с ТА – разходката щеше да е тогава, съответно да тръгнем в 12 от хотела.

 

 Малко преди 17 часа слезнахме на Султанахмет и първо минахме през магазинчетата за сувенири до входа на джамията. След като си взехме магнити, се мушнахме преди да се е напълнило. Взех си пола от къщичката и в 17,10 бяхме на опашката. Братовчед ми каза, беше права да сме първи. Зад нас стана фул. Не забравяйте, че в петък посещението за туристи е кратко и се информирайте за двата позволени периода! От 14,30 до 16,15 мисля и от 17,30 до 18,45 или с 10-15 мин разлика бяха. 

        Повъртяхме се 10-15 минути да разгледат и снимат, след което се върнахме до спирката, за да хванем трамвая за Кабаташ и от там на Таксим. След 18 часа ви е ясно какво е положението. Веднага се намушихме в Хафъз Мустафа за кафе и десерт. Поръчах си от мечтания kadaif sultan, който е с цели ядки шам фъстък отгоре. Аууу, аз обичам сладко, но това беше свръх. Изядох 2/3 и оставих на другите. Прекалено много захар, чак натъртва и с каймака отгоре. Поръчах и едно малеби с портокал и шоколад, че още от Бг си бях решила какво ще ям. То беше по-поносимо.

         Във Вила Росиче сервират големи парчета торта, но тези тук са направо огромни и с мнооого шоколад. Братовчед ми, който умира за сладко и нямаше търпение да седнем, макар и с моя помощ, не можа да си го изяде. Цените им са 17,50 лири и ги прави колкото парче в Неделя, но с 5 пъти по-добро качество според мен.

А за Хафъз Мустафа каквото и да кажа ще е малко. Това е любимата ми сладкарница там. Винаги сядам поне по веднъж, когато ходя. Голямо разнообразие от сладкиши, които още от витрината те карат да преглъщаш!

   След като се подсладихме хубаво, тръгнахме по Истиклял. Влезнахме в няколко магазина, но времето напредваше и се спуснахме бързо към сп. Шишане, за да отидем до Сапфир по с време. Към 20,30 пристигнахме, влезнахме в Карфур и 2-3 магазина и в 9 без нещо се качихме. Нямаше хора, билета както спомена някой вече е 42 лири (през май 39 по спомен). Аз си взех само за изкачването, филмче не ми се гледаше за трети път. Пуснах 4-мата сами и много им хареса. Гледката също е дъхоспираща, определено през нощта е в пъти по-красиво. 

В 10 без нещо се качихме обратно на метрото, слязохме на Йеникапъ, която е на 2 преки от хотела и седнахме в едно заведение срещу него.

Хапнахме, пихме чай и около 1 часа бяхме в леглата. Изморени, но доволни. :)

Вторият ден прекарахме в Азиатската част. Това ми е първото ходене там и определено няма да е последното. Не можахме да видим половината от набелязаното, но нали трябва да има причини да се връщаме отново. :–)

Сутринта малко се позабавихме и късно тръгнахме към Азия. Влезнахме в магазин за дрехи в квартала и добре че още там видях, че не съм преместила Истанбулкарт в раничката, та се върнахме до хотела с братовчед ми да я взема и оставя покупката. Бях награбила горно, но го оставих и добре. Такава жега беше, че изобщо нямах нужда. От спирката на университета се качихме на трамвая и слезнахме на Еминьоню, откъдето си взехме закуска да се подсилим и докато чакаме ферито за Юскюдар си ги хапнахме. :)

            Подухваше и се клатеше леко от вълните, затова и се движихме по-бавно, но пристигнахме без проблеми.

Понеже не съм ходила до азиатската част досега, ми беше лек хаус като слезнахме и пресякохме улицата, та видях полицай и човека ме заведе до информационното бюро до пристанището. Жените бяха много любезни там и ми написаха на листче 15C мисля и Ferah mah., който ходи до Чамлъджа. Останах изумена, че пътувахме по 0,93 куруша! Та тук в Стара Загора билета е 1 лв. В автобуса пък пътуваща дама ни каза на коя спирка да слезнем и така около 11 часа бяхме в подножието на строящата се джамия Чамлъджа. Огромно е това нещо.

Имаше работници и от двете страни, засаждат и цветя. Килимите пред нея изглеждат обещаващи. Представям си ги напролет. Докато разберем кой път да хванем за хълма, в 11,30 седнахме в местна закусвалня точно под носа на джамията. Гладна беше групата и реших да им дам кратка почивка, преди да са ме нападнали. :)

На трите дами не им се катериха баири и заявиха, че остават да пият кафе в близка сладкарница, а ние с братовчед ми се опънахме по сокаците. Аууу, това си е силова тренировка към парка. Честно ви казвам. Така опъва задното бедро, а на слизане колената напряга. Но не съжалявам, тъкмо изгорихме малко калории хаха. Нямаше много хора и беше спокойно. Наснимахме се, една котка не спря да се мота в краката ни, аз както мразя съм страхлива, само се чудех как да се отърва от нея. Гледката е чудесна, а сигурно вечерно време е още по-красиво!

 

След първи изморителен и наситен с исторически забележителности ден, реших втория да е по-лежерен. Главата трябва да почине малко. :)

Ето тази къща е за мен правена, няма две мнения! :))))

      В парка не влезнахме, а се запътихме в обратна посока, че се бяхме уговорили за час. Взех си сладолед за подкрепа, а братовчеда захарен памук. Толкова вкусна лимонова дондурма не бях яла, шоколадовия също беше страхотен. За двете топки платих 7,50 лири. Признаваме, че връщането обратно е по-голямото зло от катеренето!

Забрахме компанията, които бяха седнали в една сладкарница преди джамията и зачакахме автобус за Кадъкьой. Казаха ни 40F, но не идваше. Явно са разредени през уикенда и се качихме на 14F. След дълго пътуване и пак майтапи (мислейки че сме на мястото, питам една жена и тя каза нещо, слезнахме и смях – шофьора ни маха, качвайте се пак, има още време и ни бъзика да маркираме по още един път картата) пристигнахме около 14-14,30. 

 Пак с питане и благодарение на местен възрастен, човека ни заведе до бика. А по пътя какво беше. Той не знае английски, аз казвам animal за бика, накрая леля дойде отпред и си сложи двата пръста на главата и му вика „мууу“. Див смях по път нагоре, сълзи ми потекоха. Човека не разбира, ти казваш „енимал“. Голям майтап падна и той ми рече „Moda boa” накрая, та разбрах как е бик на турски. Снимахме се там и тръгнахме по уличката с много магазини. Честно казано беше пълно с хора, влезнахме тук там и голяма цигания - на места сергии с китайски стоки. На мен лично този район не ми хареса. Оказа се, че сме "хванали" грешната и сме се озовали в тази лудница. Другия път ще се поправя, сега имам слаб. :)

Седнахме в едно кафене, та към 16,30 решихме да се връщаме обратно. Слезнахме до пристанището да търсим автобус за Sakirin джамия, но започнаха да мрънкат, че сме щели да хванем трафика и да окъснеем много, та се метнахме на ферито срещу 1,50 лири на човек и слезнахме в Каракьой. Радвам се, че случихме на такова приказно време. Хем да полъхва, хем да пече и се насладих на макс.

       Заобиколихме рибните ресторанти и се качихме към кула Галата. Стръмно си е и им излезнаха цигарите на пушачите. С приказки и снимки, лека полека стигнахме.

Не пропуснах да си взема фреш от нар. Много освежаващо ми подейства!

Обиколихме уличките и магазинчетата около нея, заявих им че докато не се стъмни и видя осветена кулата, не мърдам от там. За качване до горе не си и помислих, като видях пак опашката до къде се вие... Не знам дали някога ще мога да изчакам и да хвана нормални часове, за да видя Истанбул от горе, но има толкова други места, че не страдам!

    Отново минахме покрай красивата уличка с чадърите Galata Sokak Kulübü, където този път се наснимах. Ходих и до магазина с раничките, та си купих в тъмносиво/синьо. 

          Към 19,30 вече седнахме за вечеря в ресторант Gunay, който е точно срещу кулата и хапнахме хубаво. По-скъпо е от заведенията по малките улички в града, но порциите са големи, обслужването е на ниво, предлагат алкохол (130 лири чаша вино, бирите около 70 лири бутилката и вече твърдия е най-скъп), бара е много готин и има не само тяхна кухня. И пак като се обърне в български лева, идваше под 10 лв. 

Ядох паста и беше невероятна. Да не кажа толкова добра, колкото в Италия!

Вечеряхме и докато станем, кулата светна. Беше ми мечта да я видя по тъмно.

     Лека полека слезнахме към спирката на трамвая и хванахме за Сиркеджи, където отново се подсладихме с десерт в любимата сладкарница. Този път хапнах баклава на триъгълници, но не познатата ви, а леко отворени и имаше мнооого шам фъстък. С парче каймак едва ги изядох. Братовчеда пак яде торта, но този път с крем от маскарпоне и с ягоди. Мммм беше ужасно вкусна, не толкова натъртваща като еклеровата. Яд ме е, че в Одрин няма ХМ, а само Мадо. Тортите им ряпа да ядат.

И в Италия, и във Виена очите ми не бяха толкова пълни... честно ви казвам! 

Когато застанеш преди тези витрини, ти се иска от всичко и забравяш за диетата!

Да обърна малко внимание и на видовете баклава. Ако ви предлагат за 15 лири килограм, каквато и да е, просто подминете. Купували сме много от Одрин, но това е захар и сироп. Нищо общо с истинската качествена баклава. Отдавна спрях да залитам по нея, но когато ми се яде, предпочитам да седна в подобна сладкарница и да си поръчам 3-4 парчета за 20-23 лири. Разликата е от земята до космоса. Леко напоена основа, а горните кори са толкова хрупкави и фини. Ядките са в изобилие, а каймака с който ти сервират... убива от сладостта и не може да ви прималее изобщо. В тези 3 бройки, имаше поне една шепа натрошен шам фъстък.

Да не забравите и вкусния турски чай. Не върви без него!

      От там се качихме пак на трамвая и слезнахме на Чемберлиташ, за да изгорим малко храната и да се разгледаме в някой друг магазин. Спряхме се в Уайкики и Дефакто, в Котон нищо не ми грабна око този път. Взех си много мекичка блузка на райе с волани от Уайкики  и комплект от 3 чифта чорапки. Този магазин хич не го тача и имам само пижама с жилетка от там, но блузката без да я меря я купих и не съжалявам. Прибрахме се по-рано тази вечер и около 12 бяхме в леглата.

За последния ни ден оставих Долмабахче. Имаше голяма опашка и нямахме време да чакаме, за да минем охраната и дори на двора да влезнем. Затова хвърлихме по едно око и седнахме на кафенето до двореца. Приятно е да прекараш сутрин в слънчево време часове на Босфора. В 10,10 се качихме обратно на трамвая и се върнахме в хотела.

В 12 тръгнахме от хотела и след няколко спирки по разни големи магазини, вечерта около 19 часа пристигнахме в Одрин. Никога не бях влизала в Селимие и пак не ми остана време, но поне надникнах. От обикаляне и шопинг, не мога да смогна със забележителностите. :)

Изморени и с пълни торби, се прибрахме живи и здрави. А аз вече си мисля кога пак ще се върна в цветния мегаполис, разположен на два континента?