Различният Одрин - Караагач

           Днес отново ще ви споделям за покупки от Одрин, както и нови места..... особено обаче за Караагач. Това е квартал на града, който се намира от другата страна на Марица. Няма я циганията и забързания живот от центъра, а е много спокоен, пъстър и там сякаш сте някъде из Европа. Дори хората ми се сториха различни. Почти български не чували, дори и на английски трудно можеш да се разбереш, но са любезни, усмихнати и готови веднага да ти помогнат. Не е най-подредения, има и разбити малки улички. Но пък толкова малки кокетни и сгушени в зеленина цветни кафенета, семейни местенца за закуска и ресторанти за сватби, зелени площи, че с удоволствие пак искам да се върна.

             Нека отделим внимание и на цените, че има леко увеличение спрямо миналата година. Ходих последно през октомври, но на фона на ниската лира е нищо. На някои от местата, в които пазаруваме, например пък нямаше. Давам пример с омекотител Yumos 18 tl, днес купих отново за толкова. Разбира се варират - имаше и на 20, и на 23 тл. Като цяло разликата е малка и се преглъща. 

             Очудващо нямаше големи опашки на границата, дори никакви предвид днешния почивен ден. Единствено при смяната на служителите почакахме, но и в града беше много спокойно. В Ераста си беше празни, на борсите слабо, а на центъра почти не чухме българска реч. Пандемията определено оказа влияние. Може би ако не се плащаше за тестове и доста хора не останаха без работа, щеше да е друго. Живота продължава, а за Одрин винаги ще се намират желаещи и при възможност ще посещаваме.

  

            Познатия на много от вас "стар" търговец, но пък ти прави такъв кеф да пазаруваш от него. Още с влизането те посреща топло и повтаря без да досади "Хади комшу, всичко опита" и няма как да не напълниш поне една торба. Спестих си това бурканче с паста от шам фъстък, но ми се досвидяха леееко 60 тл, а имаше и захар. :)))

             Въпреки всичко изброено за ситуацията с пътуването, останах изненадана от това колко нови места видях. Напр. Макдоналдс на 2 етажа до Ераста. Между бензиностанцията и Faruk Gulluoglu пък са отворили нова сладкарница. На борсите чисто нов Bim, а по нагоре хубава пекарна за хляб и сладки. На центъра до баклаваджийницата на Gurluoglu са отворили още една, а отсреща и магазин за ядки. В Ераста вече няма магазин на МАК, а на негово място е за бельо. Така че града не замира, просто няма този наплив от преди Короната. 

              Аз отново хапнах катмер и къпана баница във Faruk Gulluoglu, но дали съм станала по-капризна, не ми се усладиха чак толкова. Вкусни бяха, обаче сякаш са поспестили маслото на катмите този път. Но аз си имам й хубав каймак, и шам фъстък.... само остана да разточа кори и ще си направя както трябва. :)

     

           Къпаната баница си беше сочна и мазничка, но на нея в това й е чара. Когато не са ти заблестяли устните от масло, значи не си ял турска гозба. :)

              Разбира се, уж нямаше, но просто краката сами ме заведоха до витрините с баклава и си купих 2 малки кутийки. Четири парченца от любимата soguk с мляко, какао и много шам фъстък, както и по 4 от kare + sobiyet. Както съм казвала, за мен на това място правят най-хубавата и истинска. С умерен на сладост сироп, много шам фъстък, хрупкави кори и масло. Цените са вдигнати, няма какво да си говорим СКЪПА е! Но качеството тук има пръст. Ако сте хапвали в Истанбул при моите любимци Hafiz Mustafa и на пристанището във Karakoy Gulluoglu, ще разберете за какво говорим. Аз съм на принципа - веднъж в годината да е, както трябва да е. Компромис с храната не правя. Нито съм пушач, нито пияч и шофьор... затова си угаждам. 

                 Днес записах колко струва килограм от различните видове за ориентир:

                    - Antep fistikli - 135 tl

                    - Midiye - 188 tl

                    - Ceviz (с орехи) -  115 tl

                    - Havuc Dilimi - 166 tl 

                    - Kare baklava - 166 tl

                    - Fistikli Kuru - 150 tl

                    - Sutlu nuriye - 118 tl

                    - Sobiyet - 156 tl

                    - Soguk (с млякото) - 124 tl 

                За попълнение на гардероба поне за моя вкус вече рядко има нещо, което да си струва. Но ако търсите бързооборотни за 2-3 месеца и сезон, се намират. Тази година преобладават нюд, лилаво, пепит, топли тонове и с разни фолк мотиви. Имаше прилични рокли, но освен моделите, за мен качеството на материите е важно. И затова трудно мога да харесам нещо, с което да си попълня липсите. 

              В Ераста има зареждане на есенни дрехи, но освен в Котон и 2 костюма в ADL, доколкото успях да огледам, по другите места за мен нищо интересно няма. Купих си памучна карирана рокля от Котон и чанта от ADL. Ако имах повечко време, може би щях да си взема още една рокличка, но вече гледам материите и качеството. Не искам да купувам за спорта. Пропуснах да спомена, че единствено там ми поискаха на входа паспорт, аз показах hes кода и ме пуснаха веднага. Ще влезнете и без такъв, но е хубав в днешно време при наличието на толкова технологии да спазваме все пак минималните изисквания.

               Досега не бях попадала на толкова читава кожа и изработка, а цената от 180 тл въобще няма да я коментирам. С голям джоб с цип и още 2 странични прегради. Наистина неочаквано за мен, но просто е страхотно попадение. Доматено червено и идеална за новите ми обувки на Donna Italiana. :)

              Не успях да влезна в Karaca, който магазин знаете ми е слабост и добре. Защото сигурно щях да си излезна с нова посуда, а нямам никаква нужда и място. Отбих се за 2 мин в този на центъра, имаше от любимия ми малък тиган wood stone за 250 тл. Намаления не видях почти и набързо излезнах. От watsons купих само един шампоан на Herbal Essences с моринга, защото беше намален на 40 % и маска за коса в саше с монои на Urban Shield.

              Обиколихме и на центъра. Там вече влезнах в gratis, откъдето си взех палитрата в розово на wet n'wild и още една в кафявата гама за приятелка. Отново имаше намаление на Hada Labo. Онзи почистващ продукт струваше 58,90 тл. Мислих го, но имам няколко и пак се отказах. Колкото и да ми се искаше, пропуснах и матиращата пудра на Pastel с лек оцветен крем на Wet n'wild. Шкафа в къщи едва се затваря. City Colors Safari палитрата със сенки ми хареса, обаче щях да прекаля и се изнизах само с едничка. :)

             Хапнахме в уличката, успоредна на главната или когато влезнете в закрития пазар Alipasa и излезнете от другата страна - Niyazi Usta. Там е спокойно за разлика от Aydin и Kirkpinar. И много по-чисто, защото го знаят повече местните. С много добри отзиви е това ресторантче. 

              Естествено се слави с прословутия тава джигер. Аз съм опитвала само веднъж, защото все наблягам на пиле, но днес си поделихме порция с двете другарчета и ми хареса много! Не е мазен, не мирише на тежко и беше идеално овкусен. Телешките им кюфтенца също са супер сочни, носят ги горещи. Хапнахме и пилешки шишчета, които сервират безсолни и е ок. Не всички обичат солено. Но пък знаете какви подправки слагат на това месо, супер ароматно и крехко им е!

               Минус е малкия брой маси навън, та се наложи да почакаме 10-ина минути да се освободи такава. Веднага почистиха и ни настаниха. Над него точно е Kemal Usta, също чисто и приветливо заведение с постояенен поток от клиенти, което ще пробваме следващия път. А може би и някой ресторант в Karaagac. Там казват че били най-хубавите в Одрин. 

                Цените в Niyazi Usta: порция кюфтета е 36 тл, пилешки шишчета - 32 тл, айрян - 5 тк, бутилка вода - 3 тл, джигер - 36 тл и бутилка кола 0,250 е 6 тл. За 120 тл хапнахме обилно 3 души. Двете чинийки с домати, разядки, люти чушки и хляб са безплатни навсякъде там.

                Не можах да хапна от моята слабост - халвата с дондурма, както и трилече, но това е повод да се върна скоро отново. Няма как всичко наведнъж. Сладолед особено ми се хапваше. Място след обилната закуска и обяд обаче нямаше. Едва освободих за парче чийзкейк. 

               Не обичам да ходя по закритите пазари в Турция, защото имам чувство че продават застоели лакомства и с много ниско качество стоки, но пък другите си купуват и днес огледах повече с тях. Ами намират се попадения! Ако не очаквате нещо уау, което да носите с години и трябва да заредите с чорапи за сезона, бельо, хавлии или домашни чехли, цените са топ! Купихме раница и средна дамска чанта за 12 лв! Дори по 2 месеца да изкарат и обичате да ги сменяте с нови след известен период, няма какво да се чудите. Чорапите пък за по 10 тл за 3 чифта напр. Хавлии за глава по 10 тл. Имат и кувертюри за легла, дивани, чаршафи, одеяла, куфари за пътуване от 170 тл, 250 тл и 300 от най-големите с ключове. Та за 10 мин си струва да влезнете.

               Аз си купих харесания миналата година Burberry Her на Баргело и т.к. не успях да си избера друг, повторих Givenchy L'interdit. За мен са толкова добри, че не виждам смисъл да инвестирам в оригиналите. Заредих се и с кори за баница от Mehmet Gece за коледната баница. Замразявам и си ги ползвам без проблем. Щях да купувам 3, защото са големи и точно толкова са нужни за една средна. Обаче късмет - последните две. Мен чакаха. :)

                 Заредих и от фините за тиквеник, ябълков щрудел и баклава. Нямаше как да пропусна и ядките с халвата. Шам фъстъка е 90 тл (беше 70 миналата година, преди 2 месеца пък 80 тл), розовия е 98 тл. Лешника е 80 тл, а суровия бадем 98. Цените на фона на тези тук по пазарите са почти на 50 %. За млечните май не е нужно да коментирам, че освен много вкусни, също са и изгодни. За справка ще кажа - хубавото прясно сирене на Димитър Маджаров на редовна цена по веригите струва около 9 лв за 500 гр. От турските марки на Sutas, Pinar, Torku, Icim, Aknaz (Bim), Migros и други купувам между 28 и 40 тл за килограм. Умножете по 0,22 лв и ще разберете защо предпочитам тях. Маслото им не е от най-евтиното, нито пък млякото, но пък са страхотни!

                  Обичам да пазарувам в Мигрос, точно след като приключа с всичко друго в мола влизам там. Разбира се имат още няколко из града. Преди него пък бяхме в другата местна верига с бюджетни марки BIM. Популярни още са Sok, Bizim, A 101, Kim, kipa и Carrefour мисля вече няма или поне на негово място сега в Одрин е Kim. Цък за брошури.

                  Suzme Peynir пък наподобява нашата Дунавия, само че си е от истинска мляко. А не е имитационен продукт. Кутиите по 500 гр или 1 кг са между 17 и 30 tl. Моцарелата им бейби примерно се намира за 65 тл в кутия от 1 кг със саламура, а burgu peynir (като въженце платена) струва 60 тл. В малките по 250 гр е около 15-20 тл. Кашкавал на конци, за тостове, запичане или други сирена тип халуми, от Анадола, зрели по няколко месеца... има за всеки вкус!

                  Опитала съм много от популярните марки, но аналог на Eker Efsane в глинения съд не съм открила. Имат и в пластмасова кутия, само че е без каймак. Да не се излъжете. От нашите ви препоръчвам Родопско чудо, което и то е скъпо. За 350 гр плащате по 2 лв и стотинки. А за каймака едва ли е нужно да казвам. Както и гъстия им айрян. Особено този Sakipaga руло е просто трепач! А крема сиренето? Лабнето на Torku, Icim и Pinar e между 15 и 20 тл за 300 гр кутия, супер маслено и вкусно. При нас Филаделфия струва 4 лв за 175 гр. И естествено е вносна. От местните ни фирми аз с такъв вкус не съм видяла. Поправете ме ако греша. 

 

                  Добавки за сладкиши, кремчета, торти и всякакви сладки изкушения са в изобилие. Още имам поне по 15 пакетчета ванилова захар и бакпулвер на Йоткер, но пак си заредих. Стекче от 15 бр. струва 4,90 тл. Да ме прощават Била и сие, обаче тук бройката се продава на 0,24 ст. Аз купувам за 1,10 лв 15 броя! Ами не ми е изгодно да храня този и онзи, особено както постоянно пека кексове и бисквити.

                  Купувала съм си страхотни керамични форми за печене, чинии и чаши за десерти!

                  Ще спра до тук и ви изпратя зад двата моста, а именно в Karaagac. Там е друго! Там минутите са като в забавен каданс. Там дори хората са различни. Вървят бавно, говорят си и въпреки че за тях българския е чужд, ще опитат да ти помогнат както могат. Ако ви е интересно, си отворете google maps и разгледайте. Разгледайте всички местенца, защото пленяват. Например Sari cafe или в превод Жълтото кафе, което много исках да видя и следващия път! Както и Limon Cafe, където можете да закусите. 

                 Съвсем случайно, разглеждайки преди дни в нета, попаднах на Gar Cafe. Видях обстановката, видях чийзкейка с лавандула и бисквитките които правят.... веднага се пренесох там. Сън не спах да го мисля, казвам ви! И днес сърцето ми е пълно, защото отидох, видях, почуствах и вкусих. От атмосферата, от духа на местните, заредих се с енергия от малкото дворче с цветни стени, столчета и аромата на есен. Петли се чуваха, птички пееха, лежерна музика галеше ушите ти. 

 

                 А персонала - не мога да ви опиша колко усмихнати, любезни и възпитани бяха. Нещо което не се среща почти в днешно време. Две страхотни млади момичета и мъж на около 40 зад бара. Личеше си с какво желание и любов работят. Знаеха малко английски и беше истинско удоволствие престоя ни. Починахме си, поговорихме, хапнахме, направих безброй снимки и с усмивка си тръгнахме.

                  Лавандуловия им чийзкейк е супер интересен и след лимонадата в Cherry by Mery (Варна), нямах съмнение че ще го опитам. Печен е, но с хубаво крема сирене и бисквити, а почти масления слой от свежа лавандула - те изпраща някъде из Одринските лавандулови полета. Покрай тях минавате, за да пресечете моста и стигнете до квартала между другото.

                            Не е много сладък, а с плътна текстура и неустоим, различен вкус. Струва си!

                 Опитахме и шоколадовия чийзкейк, който е Сан Себастиан с какао за мен. Вкуса е на шоколадово кремче, полято с какаов сос и не ни впечатли. Беше с именно леко недопечената и кремава текстура на чист С.С. Предлагаха за деня и торта Мозайка, както и прясно Тирамису в по-различна форма. Имаха и няколко кремчета в чашка с 3 вида бисквити за кафе, а запазена марка са им и лавандуловите в метална кутия. Това място просто е приказно и си струва да се посети!

                     За двете парчета с чай и 2 кафета платихме 66 тл. Разбирайте под 15 лв. Отново съвсем прилични и ниски цени, а обслужването е 10 + и само то дори би ме накарала да се върна.

 

                     Освен вкусната храна и дрехи, лекарствата също са много изгодни. Не само за определени болежки, но и магнезия например. Въпреки че в Турция добавките са скъпи, тази кутийка с 300 мг чист за 40 пастила е 30 тл. Тук 60 бр са около 15 лв. Но останалите хапчета, сиропи и мазила в повечето случаи са ако не почти н 1/3, то поне на половин цена. И по-добри. Не включвам популярните френски марки за бяла козметика. Всичко що е вносно, без значение какво, е по-скъпо в 90 % от случаите. 

                     Не забравяйте да си купите и от хляба им като лодка, защото това е онзи от едно време. С хрупкавата коричка, мека сърцевина и вкуса на детството. Просто ако не сте яли от него и тава джигер, ходили ли сте в Одрин? :)))

                     Мисля че с това успях да засегна всичко и да ви пренеса поне за миг в Едирне. Споделете ми къде обичате да пазарувате и любими продукт от там, или на наши марки. :)

                     Като за финал ще кажа, че съм фен и на зехтина им. Мога да препоръчам 3 марки, които  турци са ми похвалила и потвърждавам. Привършвам бутилка от този на Kirlangic, а днес си взех намален на Taris Kuzey. Миналата година пък пробвахме на Komili, който също е чуден! Локума пък вдясно купувам вече няколко пъти за приятелка, която го боготворили. Имам и за мен, но така и не съм го опитала още. Няколко вида има, тук в сайта на Migros можете да ги разгледате. Sizma е за салати, а Riviera за готвене.

             Е, това беше за шопинга и по време на корона. Надявам се да сте научили нещо ново, за да намерите повод да отидете и вие. :)