вторник, 19 юни 2018 г.

Miss Sporty 320 nail polish

           Както знаете, обожавам синия цвят и имам немалко в колекцията си с лакове за нокти. Кралскосините обаче не са много - 2 пясъка и 2 крема, ако не ме лъже паметта. И това Miss Sporty 320 е едно от тях. Имам го от доста години, но предвид количествата, не е останало време да ви го покажа. Дано все още се и намира по рафтовете на марката, за да не ви зарибявам напразно.


          Четката му е от малко по-широките, затова се иска старание да не се опре до кожичките. Ако сте с тесни плочки, вероятно няма да ви бъде особено удобна. Консистенцията не е прекалено рядка, нанася се прилично и с леки усилия. Трябва да се внимава по колко има на четката, за да не става неравномерен. Ако не сте взели достатъчно, на места прозира. Но за цената му от 3 лв, да кажем че става. Има какво да се желае още, предвид разнообразието на пазара в момента.




          При мен трайността не е голяма, издържа около 2 дни и вече връхчетата са ожулени. Аз работя на компютър и с документи, което също се отразява и това не ме тревожи толкова. Самостоятелно мисля че не е ок да го чакате да съхне. Няма да стане за 5 минути, затова моето мнение е винаги с топ отгоре. Като цяло не ме е разочаровал, но и не ме впечатли. Започва и да се сгъстява, ако е отворен по-дълго време. Та, огледайте се за подобен цвят при Голдън Роуз, Флормар и Есенс например.


           За Zoya Ali съм говорила много и не искам да се повтарям. Това ми е най-използвания неон заедно с 3 на Models Own. Страхотна текстура, трайност, нюанс който се мени постоянно на дневна или изкуствена светлина и покритие за такъв финиш. Факта че почти съм го презполовила, трябва да Ви говори достатъчно. Жалко, че новите партиди от 2 год. насам, са с леко променен цвят и вече е по-коралов.



           И няколко думи за стикерите, които всъщност са ми нови. Не бях поръчвала/получавала скоро. Борн Прити ми писаха отново и реших да си избера, т.к. това ще ме накара да започна да си ползвам целия натрупан шкаф. Пожелах си тези страхотни в синьолилавата гама с еднорози, морски фигурки, абстрактни рисунки, луни.... много са красиви и не съжалявам. Затова и посрещнах новата седмица с маникюр на морска тематика, която крещи лято. Много са фини и за броени секунди след потапяне във вода, се отстраняват от картончето.



            Всъщност това ми е втори маникюр със стикерите. Първо използвах еднорози и още един прекрасен ярък коралов крем, а именно Ados 548. На снимките е поредния такъв нюанс, но на живо е страхотен! Тази марка не съм виждала от години, а лака е попадение. И като нанасяне, и цвят, и трайност.... жалко. Но пък ще намерите подобен.





             Доскоро не бях толкова запленена от еднорозите, но след целия фурор покрай тях, не останах безразлична. Е, манията ми не е като с ментовото и въпреки това - имам си палитрата на Too Faced. :)

понеделник, 18 юни 2018 г.

Elizabeth Arden Green Tea Fig

             Тази година, Елизабет Арден допълниха колекцията си с тоалетни води Green Tea с още една и това е Fig. Когато я видях в ДМ останах изненадана, защото не бях срещала до момента и веднага отворих fragrantica. Бях озадачена за пропуска си, предвид факта че от няколко месеца изучавам серията с чайове. Успокоих се, като видях датата на лансиране 02.2018 и пръснах бързо. Започнах да проследявам как ще се развие, докато чаках автобуса. Беше хладен и ветровит ден, привечер около 17,30. А аромата остана повече от 3 часа на сухата ми кожа, което за останалите Чайове не може да се каже. Вече почти убедена че го искам, след няколко дни се озовах в другия филиал на магазина, за да го купя. Докрая на май имаше намаление на парфюмите (споделих ви във фейсбук) и нямаше как да не се възползвам от почти 50 % надолу.


           Не съм пробвала всички Зелени чайове, но те са летни аромати и носят непринудено свежо усещане. Трайността им е малка, обаче са супер освежаващи и няма да ви подразнят. Особено ви препоръчвам Краставицата, която е по-лек и приемлив вариант на Be delicious на DKNY. Камелия и Лотос също не са никак лоши. Различен от тях се оказа Fig и за мен е страхотен вариант за топлите месеци и всъщност май-юни, му отиват най-силно. Когато утрините са леко прохладни и слънцето изгрява зад ъгъла. Зелен, свеж и дървесен, с нотки на цитруси и муск. Разходка сутрин под разлистените дръвчета, отрупани със смокини, на които им трябва още малко слънце, за да узреят и зелените им дебели листа ви галят раменете.


        Green Tea Fig започва с цитруси, но без остри нагарчащи акорди. Бергамота почти не успявам да уловя, обаче толкова сочни и приятно тръпчиви са мандарините, каквито ги обичам и са в началото на зимата. Цитрона също се усеща хубаво и не ви кара да мислите за сладкиши. Тук сякаш е етерично масло, луксозна есенция и тя излъчва чистота, кристална свежест. Каквато зеления чай може да прожектира. Тези нотки отшумяват бързо, може би след 2 минутки. Път си проправят бръшляна с листата на хубав зелен чай и онзи подпис на перфектните смокинови листа. И смея да твърдя, че за моя нос са уловени в най-хубавия им период. Когато са свежи, плътни и отдалеч могат да се усетят. Не ти трябва да ги виждаш, те се носят във въздуха и знаеш, че са наблизо.



          Много бързо смокините изпъкват, но не са от онези сладките и с тъмнолилава външност, от които на петата ще ви прималее. Има естествена сладост тук. Не на плодов коктейл и захар. А комбинацията с виолетовите листа, ги прави като сестри с Eclat d'Arpege в определен момент. Такава елегантна свежест струи от него.



         Зелени и неузрели на места смокини, които не падат от дръвчето при допир и с лека ръка. Трудно ще откъснете такъв плод. Той е с плътна кора и дръжката му е здрава. Слънцето не е погалило всяка пъпка. Уханието на силно раззелененото дръвче, отрупано със стотици големи листа тук е предадено на 100 %. Един от малкото парфюми, на които името перфектно пасва със сока в бутилката.
 

         Подправки също не липсват. Зелени пролетни, откъснати току що от градината и в малки количества. Като фон, украса на букет. Има толкова, колкото да направят аромата балансиран. Без осезаемо присъствие и да скриват прекрасните смокини. Любимия шам фъстък с тамаринд и виолетови листа. Слабо загатнати са първите, но пък с оставяща следа върху цялостната презентация на аромата. Подчертават характера му - зелен и дървесен, попил от дъждовете на сезона. Кората не е суха и ронеща се.


          Виолетките са изненадата в този флакон! Неочаквано красиви и усмихнати. Без да имат допир с бонбонките от детството ни. Листата им са преплетени със смокиновите. Нотки на елегантна свежест и чистота от мускус. Мъгла от смокини с капки виолетови листа. Като глътка прохладен въздух в горещите вече утрини е!



         Боб тонка в базата го прави топъл и млечен, все едно току що сте откъснали узряла смокиня и по ръцете ви се стича млякото от клоните, а навън слънцето е напекло дръвчето и плодовете му са поели от лъчите. Напомня за кокосово мляко, но не ви пренася на плажа с коктейл в ръка. Тези узрели и приятно сладки плодове, се появяват около час след полагане на кожата. Представете си, че аромата се развива така, както дръвчето преминава през всички фази - от разцъфването през пролетта до постепенното му разгръщане. До степен, когато смокините са готови за консумация, но без да са презрели и меки.


           Когато отворите капачката на Green Tea Fig, в съзнанието ви изплуват сочни мандарини и огромно отрупано дръвче със смокини, виолетови листа и свеж зелен чай. Ако искате да усетите от цитрона, пролетните подправки и млечните нотки на смокиновото мляко, пръснете на кожа. Тогава ще откриете какъв рай в задушно лятно утро е! Толкова реалистична миризма на смокиново дръвче, каквато има само когато застанете под истинско такова.



            В случай, че не обичате толкова много зелените аромати, но пък смокините ви носят удоволствие в парфюмите, смело пробвайте Womanity на Тиери Мюглер. Той е смокини с листата им и хайвер. Не съм очаквала да ми хареса в момента, нося го зимно време и когато ходя на бар. Обаче се оказа такава приказка през деня и буквално се носех в облаците, когато дама пред мен вървеше, обилно напръскана с него. Вървях и се чудех "боже, възможно ли е тези дръвчета със смокини да са така доловими и във въздуха", нищо че по алеята има няколко такива. Или е от мен, защото аз бях с Green Tea Fig, но аз рядко си усещам чак толкова парфюма? Докато не разпознах Уоманити. Беше блаженно! Сякаш стъпвах на пръсти по тревата и кожата ми галеха листата..... приказно смокинен и чаровен! Но не е бюджетен, а Зеленият чай струва 26 лв в parfimo.bg. Моят купих от ДМ за 33-4 лв, защото не го открих на друго място тогава, но не съжалявам. Единственият минус за мен е големият флакон и външността му. Не ми допада особено, ама му прощавам заради пищните плодчета по него и аурата, която създава след натискане на "спусъка". :)

събота, 16 юни 2018 г.

Какво да видим за ден във Флоренция?

          Флоренция, столицата на област Тоскана - един от най-красивите градове в Европа, е необятна и пълна с история. В "люлката на западноевропейския Ренесанс", всяка сграда има своята многовековна история, своя чар и привлича само с фасадата си, без дори да си я опознал "отвътре". Тук на всеки ъгъл, се оглеждаш в култура и ако търсите място за снимки, локациите са безброй. Стига да сте в приятно време, защото ние случихме дъждовен ден и беше мрачно. Въпреки това, този е градът, който ме очарова най-много от всички посетени. Дори природата му, е достатъчна да се връщаш отново и отново. За да отпиеш от чашата с хубаво вино и да опиташ от вкусната паста. А перлата в короната, е разбира се катедралата Санта Мария дел Фиоре или Дева Мария с цветето. Това е мястото, към което всички туристи се отправят. Ако не я видиш, значи не си бил във Флоренция.


            А пътувайки натам, се любуваш на такива пейзажи, които няма да забравиш дълго. Планини, гори, поля и мостове, сякаш си в приказка без край. На моменти видях онези висини, които има в България. Може би затова и този район не ме остави бездушна.








           Колкото изморително за някои, толкова пълно с нови запознанства за други е пътуването с автобус. Намираш нови приятели и обменяш опит. Луди с моето хоби нямаше, но си намерих фризьорка със златни ръце и ми направи страхотни плитки. Убихме малко от пътя в сладки приказки и приятни занимания. :)



           С красива прическа, удобна рокля, сникърси и настроение, бях готова да се гмурна между величествените исторически сгради, скулптурни и рисувани шедьоври, пред които се чувстваш толкова малък. Спираш и ти стига само да гледаш, за да разбереш че зад тях се крие много труд. Не само за издигането им, а и за запазването им до ден днешен.


             Но дори рушащите се на места сгради, са толкова омайващи и се запечатват в съзнанието ти. А някои, построени в по-модерен стил, с малък детайл напомнят отново за Ренесанса. Така че ако сте хора на изкуството и се интересувате, Флоренция ще ви очарова!


        Началото на нашата обиколка започна около обяд. Преди да се съберат всички от групата, ги изоставих за малко след като излезнахме от гарата и влезнах веднага щом очите ми видяха Wycon. Бях скромна - пясъчен лак в синьо и печен руж, които вече ви показах.



           Козметиката им вече не се предлага в България, не се разбраха с франчайза и затвориха магазина им в София. Затова не пропускайте да се отбиете, когато сте в чужбина.



          Имат богат асортимент, но аз не тръгнах с идеята да пазарувам, а исках да си взема по нещо от всеки град за "спомен". Имах малък списък в ума, но като цяло целта ми бе да разгледам максимално много. И тук идва ред да спомена, че ще забравите за умората и мускулната треска. Мога да не спирам по цял ден. Докато другите хора мрънкаха, че са изморени и искат да починат за кафе и цигара, аз препусках диво. :)
           Беседата ни с екскурзовода започна от най-близката до гарата сграда, а именно базиликата Санта Мария Новела. Малко след нея, по път към центъра е разположена и базиликата Сан Лоренцо, но нея не си я спомням честно казано или не сме стигнали до там. Информацията ми дойде в повече. Но и римокатолическия християнски храм Санта Мария Новела е прекрасен. Огромната ментова порта, изрисуваните детайли покрай нея, а какво се крие вътре - не можах да видя. Списъка с желания за в бъдеще расте главоломно... малко повече за нея тук.



            Вървейки по уличките, научавахме по интересен факт за всяко здание с културно и историческо значение,  а архитектурата на някои говореше повече дори от казаното.



         Градът е известен от римско време, но се прочува през 14-ти век през Ренесанса, когато всъщност става един от най-важните културни центрове на Европа. Разраства се много, благодарение на неговите богати водачи и днес е център на едноименната провинция и регион Тоскана. Свързван с имена като Данте, Бокачио, Петрарка, Леонардо Бруни, Леон Батиста Алберти, Брунелески и последователите им през 15-ти век, чиито творения са създавани, вдъхновени от наследството на Флоренция.


          Разходката във Флоренция крие много изненади. Ще видите хиляди чужденци с карти в ръка, които търся уличка и за мен лично губят ценно време. Запознайте се с основните и ключови места, заредете се с енергия и удобни обувки, чадър задължително :) и просто я покорете, като се гмурнете в стотиците малки улички. Лутайки се безцелно, е по-сладко.


        Толкова много магазини има, че ако разполагате с излишни пари за харчене, на точното място сте! Всички луксозни марки и бутици, които сте гледали по снимки на чужди блогърки, събрани в няколко улици. Сякаш сте на булевард Шанз-елизе.





           Лъскавите витрини, те приканят с последните за сезона и дори есенните колекции на някои от най-популярните брандове.



        Безгрижно и лежерно.... забравете за времето. Нито за миг не се почувствах чужда и уплашена от това, че ще се изгубя. Още по-малко пък притеснена. Тръгнах спокойна и не гледах часовника през 5 минути. И както ви бях споменала в публикацията ми за Венеция, без проблем се оправях на английски. Спираш и питаш - дали на полицай, някой местен по улицата или на сергия, нямаше човек който да ми откаже или подмине. Дори да не знаеше особено езика. Така че не тръгвайте с нагласата, че няма да можете да стигнете до конкретна точка и да имате нужда от някой. Нито пък отваряйте картата и да губите минути в търсенето на обекти. Навигацията на телефона ви е достатъчна или просто въпрос към местен, за да ви упъти. Спестява много!
         По път към площад Синьория, нямаше как да не се спрем за малко и до бронзовата статуя "глиганът" или още т.нар. късметлийски фонтан "Il Porcellino", който се намира на централния пазар. Оригиналната мраморна фигура е от елинската епоха - намерена в Рим и донесена от медичите във Флоренция през 16-ти век, а днес се съхранява в Уфици. Копието на пазара е изработено от бароковия майстор Пиетро Така, а другото се намира в Лувъра. Всъщност не само тук има, а на още няколко места по света.


        Поверието казва, че ако погалите зурлата му, ще забогатеете или ще се върнете в града. А ако поставите монета в нея и тя падне в решетките отдолу, желанието Ви ще се сбъдне. Затова и вече е толкова изтъркано, милионите туристи са се погрижили. :) Не зная дали моята се озова на точното място, но смятам живот и здраве да се върна определено!


         След него повървяхме малко и стигнахме до площад Синьория, който е най-големият градски площад във Флоренция, център на някогашния политически живот на града. Той се намира в сърцето на града, пред двореца Синьория, известен още като Палацо Векио. На площада се намират множество скулптури, включително и копие на Давид на Микеланджело. Някога на това място се издигал театър, а самият площад няколко пъти е сменял името си - площад на приорите, площад на Великия херцог и площад на нациите.


          Понеже бяхме на 1 май в града, имаха някакъв празник (не успях да открия информация за него) и докато останалите слушаха история, аз се насладих на тържествената част и снимах, доколкото е възможно. Беше пълно с местни и чужденци, та е мисия невъзможна да направиш добър кадър. Имах слушалки и с тях се ориентирах кога тръгваме общо взето. Разглеждах наоколо, защото не съм от хората, които обичат да вървят плътно с останалите и бутат. :)





          След това се отправихме лека полека към величествената Санта дел Фиоре, като пътьом отново "оплакнахме" очи по сгради и луксозни бутици.



           Локситан исках да посетя, т.к. не съм имала нищо на марката до момента и видях бутик във всеки град, но оставих за следващ път. Трябва да има причина да се връщам отново.






         Освен познатата ви Сефора и Кико, във Флоренция козметика ще намерите в Coin и La Rinascente. Ако искате Том Форд, Ринашанте е мястото. Марк Джейкъбс и Fenti Beauty напр. можете да откриете в Сефора на гарата, която между другото е доооста добре заредена.


           Между стотиците магазини, няма да останат незабелязани и малките ресторантчета, сладкарници, желатерии и кафенета. Почти няма заведение, в което да не предлагат gelato.


          Когато стигнахме Санта Мария дел Фиоре, загубих говор и картина буквално. Гледах и не вярвах, че това творение е направено от човешка ръка. Строена е в продължение на цели 6 века под ръководството на най-малко 6 архитекта. Фасадата е завършена през 19 век. Първият архитект е Арнолфо ди Камбио.








           Входът за катедралата е безплатен! Но мисля че не беше отворена, а и вече леко изморени, искахме да седнем и хапнем. Заведоха ни до малко ресторантче, близо до Пиаца дел Дуомо, в което имаше и готова готвена храна и беше на самообслужване, а който желае, сядаше на отделни масички и си поръчваше. Както всъщност направих аз. Не мога да си представя да ям нещо готово, след като за 10 минути пристига току що приготвената топла паста, пица или морски деликатеси. Чаша розе и талиатели болонезе бяха моя избор. За мое учудване донесоха и хляб. Беше като домашен, с квас и безсолен, но пък допълваше пастата ми.


           Платихме 5 евро за 3 души, както знаете на някои места има такса обслужване, но това не ме притеснява изобщо. Цените бяха напълно нормални. Чаша видно - 5 евро, пастите по 10-тина евро, пиците също.


          Докато чаках храната обаче, отскокнах до Ринашанте. Тръгнах главно за червило Rouge G, но да си призная не можах да похарча близо 50 евро за цвят, който вече имам. Исках да си купя, само че се въздържах. Не мога да скрия, че все още ми се иска да притежавам от тях, не на всяка цена обаче! Може би ще си подаря за някой празник.




          Видях пролетната колекция на Lancome, обаче и там пасувах. А и не съм фен на марката, особено като видях по-късно цените в нета. Трудно плащам заради опаковката вече.


          След като вечеряхме, тръгнахме бавно към гарата и по път отново се насладих на архитектурата, атмосферата и се оставих сякаш плувам в спокойни води. Спряхме на желатерия, от която взех 2 топки сладолед.... мда, внимавайте какво си поръчвате, защото се наложи останалите двама души с мен да помагат. Не беше добра идея след вечеря.



         Минахме и покрай въртележката на площада на Републиката, които бях виждала само по филмите. Върнах се за миг в детството ми.....


          Половин час по-късно бяхме на гарата и докато се съберат всички за влака, аз се запътих към Сефора за оглед. Имам железни спирачки да знаете, излезнах без нищо!




          За град като Флоренция, ден е малко. Усеща се като минути. Трябват ви поне 4-5 и следващият път смятам да му се отдам напълно или поне 3, защото иначе от културните забележителности почти няма начин да влезете и разгледате спокойно. Както се случи и при нас. На някои места е нужна резервация и се влиза само на групи. Аз мечтаех за галерия Уфици и бях готова да отделя 3 часа, но опашките са огромни и просто реших да оставя за следващ път заедно с катедралата Санта Мария дел Фиоре, Понте Веккио (старият мост), Художествената галерия.    


          Оживлението в града - хилядите туристи и местните, излъчващи достойнство и увереност, замайващо е! Умеят го италианците, няма какво да се кривим душата - ценят всяка частица от градовете си, не дават и цигара да се хвърли. Веднага някой ще спре и ще ти направи забележка. Ето защо има много, докато станем европейци ние българите. Манталитета ни е на светлинни години! Определено има какво да се научи и види, затова не губете време и пътувайте!