събота, 24 февруари 2018 г.

Rival de Loop Repair-Pflege - вазелин за кожички

          Грижата за кожата е важна през всеки един сезон, но сега през зимата, обикновено сме по-предпазливи и се глезим повече. Грижим се както за лицето си, така и за тялото или поне аз. А който обръща внимание и на маникюра, не можа да остави кожичките си сухи и стърчащи. Вече има толкова много и удобни продукти, които могат да се използват дори на път, че не трябва да се оправдавате с липса на време. Мазилото за което ще ви говоря днес, не е под формата на стик, но не е мазно и неприятно. Точно обратното.
           Ще ви разкажа защо ми хареса това масло или по-скоро вазелин дори, на немската марка Rival de Loop. Ухае ми на кайсия и сладък бадем. Лек и приятен аромат, който не дразни и не се задържа дълго. Прилича на вазелин, но нека не ви притеснява текстурата му. От марката го описват като "Грижа за меки и чупливи нокти с бадемово масло".


          В действителност е като леко масло, подобно на сухите на Nuxe и Caudalie, които малко след разнасяне попиват. Това обаче има ефект и то е че хидратира кожичките ви, прави ги да изглеждат подхранени и изглеждат естествено. Не оставя мазен филм, не цапа и не помътнява блясъка на лака ви за нокти.


         Икономично е, лесно за употреба и макар малко нехигиенично, смятам че си заслужава. Все пак е продукт за нокти, не за устни и няма да получите някаква реакция. Ето един пример с малко сухи кожички, колко бързо ги омекотява и не се вижда почти че сте използвали подобен продукт.



           С удоволствие ще си използвам тази грижа не само през зимата, но когато усетя нужда. Като продукт, който помага за заздравяване не мога да кажа дали действа, но за омекотяване на кожичките е чудесен.


          Не знам дали все още се продава този вазелин, но със сигурност има друг. Например това олио. Може да проверите и при p2 какво има или Trend it up.

вторник, 20 февруари 2018 г.

Зимен ябълков сладкиш (кекс)

          Имате ли останали презрели ябълки във фруктиерата - с кафеви петънца и вече мека, наранена кора? Омръзна ли ви да ги белите и хапвате самостоятелно? На мен понякога ми се иска нещо калорично и с аромат на зима. А какво по хубаво от комбинацията ябълка с канела в тези студени дни?
          Толкова спонтанно дойде идеята за този импровизиран сладкиш. Видях снимка бегло в групата "Домашни вкусотии" и без да търся рецепти в интернет какво изобщо съдържа, просто я сглобих за минута в главата си със съставките от блата за торта, който правих за Коледа. А наличието на килограм омекнали ябълки, съвсем наклони везната. Ако пък ви кажа, че за седмица го приготвих 3 пъти и изчезваше за ден, ще запретнете ръкави веднага. :)


          Сигурна съм че в шкафа на почти всяка домакиня, има всички необходими съставки.

                             Нужни са ви само   4 яйца,  
                                                   около 300 гр захар
                                                              350 гр брашно
                                                              200 мл олио
                                                              3 ябълки или 500 гр настъргани
                                                              1 бакпулвер
                                                              1 ванилия
                                                              кората и сока на 1 лимон/портокал
                                                          
                За средноголяма правоъгълна тавичка, ви трябват около 3 ябълки или грубо 500 гр настъргани. Поръсвам ги с малко канела, и изстисквам половин лимон/портокал. Ползвам от хлебните червени ябълки. Много са сладки и ароматни! Останалите продукти можете да промените малко, в зависимост от това колко сладък (захар), сочен (олио) и пухкав (брашно) искате да е.


            Нямам хубави снимки на останалите 2 версии, които направих, но тази (втората) наподобява по-скоро пита, заради по-обилното количество пълнеж. :) Първия път ми се стори повече и намалих, та тестото го пое и не се усещаше много и се получи като пандишпан.


        На третото правене реших да сложа в горната част останалото количество ябълки и стана супер сочен. Намерих и ситно натрошени орехи в шкафа, та поръсих с тях отгоре. Чуден беше и с тях!



           Процеса на бъркане сигурно ви е ясен. Включвате фурната на 200 градуса. Разбивате яйцата със захарта до пухкав сняг или докато не се разтопят кристалчетата. Дали ще е с тел или миксер, няма значение. Винаги се получава. Прибавяте олиото и сока на лимона/портокал заедно с настърганата кора. Ако нямате, не се тревожете. Може и без тях, просто придават хубав аромат. Смесените в купа брашно с бакпулвера и ванилията, добавяте постепенно към течната смес и обърквате до получаването на гъсто, подобно на кексово тесто. Трябва да е малко по-стегнато, но все пак да успеете да го изсипете от съда в тавата.


          Аз изсипвам първо половината смес, поръсвам обилно от настърганите ябълки и слагам за 10-15 минути във фурната. Пека без вентилатор, защото съм с доста силна фурна. Ако вашата печка е от по-старите и може да пече само с вентилатор, няма да имате проблеми. Първия и третия път пекох в такава, получи се страхотен! След което изваждам и заливам с останалото тесто. Намалям на 180 градуса и пека още около 30 мин. Когато се зачерви и клечка за зъби излиза суха, знаете - готов е!


         Изваждате и след като изстине малко, поръсвате с пудра захар и нападате. Трудно ще се спрете само с едно парче, а ако остане за закуска - с кисело мляко ще му се насладите. :)

   
          При мен първия път останаха 1/3 от ябълките и не ми се искаше да ги изхвърлям. Запретнах ръкави и забърках кекс. Единственото различно в рецептата, е че добавих 300 гр или 1 ч.ч. кисело мляко. Изсипах 1/3 от сместа във формата за кекс, поръсих ябълките и към останалото тесто, сложих 1-2 с.л. какао. Залях и мушнах в загрятата фурна. Получи се супер и той. Влажен, немного сладък и пухкав. Перфектен както към кафето или чая, така и за сутрешна или следобедна закуска. А защо не и за десерт.



           На който и вариант да се спрете, няма да се разочаровате. Става сочен, пухкав и нежен ароматен сладкиш, без да натъртва от сладост.


Yves Rocher Botanical Eyeshadow No. 31, 94 + Le vernis 44, 94

          Yves Rocher е една от любимите ми марки що се отнася до бяла и козметика за тяло. А като прибавим и коледните лимитирани колекции заедно с летните аромати, които понякога лансират, винаги ме привличат. Цените им също не са високи, затова ги препоръчвам често на приятели и познати.
         В Коледния им адвент календар, намерих някои интересни продукти и днес ще ви покажа сенките с два от лаковете. Макар да изглеждат празнично, според мен са цветове, подходящи за цялата година и всякакви поводи. :)


          Приятно изненадана съм от сенките, а лаковете ме впечатлиха - особено вишневия с покривността. Не очаквах от марка с подход към природата, която държи на състава, да направи толкова сполучливи продукти от декоративната козметика.

неделя, 18 февруари 2018 г.

OPI You only live twice

         Останаха точно 10 дни докрая на най-краткия месец от годината и затова няма да губя времето си със скучни цветове. От доста време не бях носила лаковете ми от колекцията на James Bond за OPI, затова след Влюбения шпионин (Thy Spy who loved me), веднага сложих този красив малиненочервен шимър. Прекрасни дуохромни частички има в "You only live twice", които го правят толкова очарователен. Близък е до Let me entertain you, но няма лилавеещи шимъри в него.



           Нанася се лесно, макар да е малко рядък и покрива перфектно на 2 слоя. Нанасям топ лак, за да изпъкнат блестящите частици още повече.


          Наситен и дълбок нюанс, който привлича погледи и не остава незабелязан!


         Мога да нося такива цветове през цялата година и по всякакъв повод. Червеното знаете никога не излиза от  мода и отива на всичко. :)


           Не веднъж съм казвала, че минуса на OPI при мен, е единствено трайността. Издържат 2-3 дни в прилично състояние, но често изглеждат като носени цяла седмица. Заради красивите цветове съм се примирила и си ги пазя.


             Вие имате ли любимци от марката и кои са те? Доволни ли сте от лаковете им?