Един забавен уикенд в Одрин

    Здравейте красавици :))

    Вчерашния ден беше изпълнен с много емоции и се върнах макар и доста изморена, заредена с енергия и позитивизъм. За втори път ходя в градчето, миналото лято пак по същото време направихме една разходка и ми е приятно мястото. Пак бих се върнала, дори след перипетиите и неволите вчера. Не знам от сериалите или от някои мои колеги, но се привързах към страната. Единствено не приемам някои от обичаите им, прекалено крайни и странни са ми. Турците са много гостоприемни и за миг не съм се чувствала неспокойно, а все едно съм в родината. Ще ви разкажа как мина деня и покажа какво видях и купих. Тръгнах с нагласата за баклава, пишмане, някои дребни нещица, но не се разминах отново и с глезотийки за блогърската ми душа. Започвам, а вие се въоражете с търпение.
     В петък вечерта към 8 телефона звънна, беше братовчеда на майка ми и пита "идва ли ти се в Турция". Е, що за въпрос??? Щом е за хоцкане, Ивчето винаги е готова. :) Речено-сторено. Сутринта в 7,30 отпътувахме и към 9 бяхме на границата. Такива опашки не са виждали те, а ходят по няколко пъти в годината. Чакахме близо час и половина. Имаше някакви ремонти на "будките", та предвижването ставаше още по-бавно.

   Изтръпнахме, защото бяха забравили актовете за раждане на децата, а те са с фамилиите на дядото. Проверяващият обаче при вида на отчаяните ни физиономии и че сме чакали толкова дълго, ни пусна. Разбран човек се оказа. Така потеглихме доволни и щастливи към крайната точка на пътуването. :)

       Забравих да спомена, че и ни валя 2 пъти, затумрено и клонещо към есен време.

След като стигнахме Одрин обаче и минахме за половин час през един закрит пазар за плодове и зеленчуци, изпече слънце и все едно не беше капвало грам.
       Макар да има лоша слава, аз си взех круши, грозде и зелена салата от там. Не мога да кажа, че се различават от нашите. Много са ми вкусни. Круши такива от кога търсех, но при нас няма. Е, не са евтини - по 4 и 5 лири вървят килограма (0,70 лв е 1 лира). Аз обаче си угаждам и не пестя щом става въпрос за храна. Зелената салата е скъпа обаче и то  доста - 2,50 лири е 1 бройка. Гроздето върви също около 4 лири. Но стига толкова за яденето. А, купих си и едни сладруски чорапки в любимият ми син цвят и десен - точки. :)

       Първата спирка беше Margi Outlet. Не знам мол ли да го нарека, но е приятно място за шопинг в топлите месеци от годината. Има пейки между магазините, детски колички и влакчета за малчуганите, кафенца и заведения. Открито е, не като нашите молове.

Дрешки, аксесоари, козметика... от всичко по малко на едно място. Разглеждате на спокойствие и по възможност си тръгвате с нещо готино, както направих и аз. :)

      Най-много се забавихме в магазин DeFacto, който е подобен на LC Waikiki, Terranova, Calliope, но някак свеж и непринуден. Обстановката за мен бе друга и по-приятна от натоварените в нашите. Нямаше много хора, разглеждахме и пробвахме на спокойствие. Цените са ниски. Имаше интересни аксесоари. Много се чудех на това колие, но не можех да си представя с какво ще го сложа. Тръгнах си със сладурска пижамка, еспадрили (поправете ме, ако не се казват така) и портмоне.

    Цвета е много светло ментово, имаше и в бледорозово също. Както и доста други модели.

     След като откарахме почти час там, минахме през Watsons. Невъзможно за мен място за пропускане.
                                 

    От там си тръгнах с 2 лака от все още непродаваната у нас серия Color Expert (Golden Rose) в коралово (15) и тъмнокафяв шимър (32), както и един приятен цвят от Nude на Pastel - 751 Bride. Видях и прословутите маски на Montagne Jeunesse, но се кротнах само с един ексфолиант, който не съм виждала тук. Продаваха и в кутийка 3 или 4 бройки по 10 лири, ако не се лъжа. А самостоятелно бяха по 3,99 лири. Останалата козметика, особено декоративната е по-скъпа от тук. Руж или фдт на Лореал беше 50 лири, което е 35 лв.

    С този магазин приключихме в аутлета, защото времето напредваше и се отправихме към складовете, за да си купим баклава и някои други стоки. Ужасно вкусни са им десертите. Едва се удържах, защото много обичам сладко. 
    Подтикната от 2 съфорумки, които ме увериха за качеството на шампоаните, си купих препоръчаните  Blendax & Pantene. Много тъпо, защото всичко е написано на турски и се ръководих единствено от надписа normal. Купих и голяма опаковка от Head & Shoulders Classic за баща ми. Аз също го ползвам, но рядко вече. Ароматизатора ми е любим, но беше останал само този вид и купих един. Тук също се предлагат, затова не страдам.    

     Напазарувахме и тук, оставихме багажа и колата на паркинг, след което се запътихме към центъра. Такова слънце печеше и добре, че ги има фонтаните да разхлаждат.

 Хапнахме по един сладолед. На доста места се продава. Тип "Рафи", но не толкова сладък. Топват го в орещ шоколад, който за миг стяга и овалват в ядки, но честно казано Raffy си ми харесва повече.

      Продължихме нагоре по улицата като влезнахме да обядваме. Луди хора, първо десерта, а след това основното ядене. Продъниха ми ушите за пържения телешки дроб, та го опитахме. Сервираха и някакви техни предястия, май са по-скоро подправки. Какви обаче.... не ги опитах след като физиономията на братовчедка ми стана червена след едно близване.

  
    Аз исках кюфтенца, но какви бяха те - 3 броя по 2 хапки. :))) Подчертавам обаче - телешки.

     На излизане от заведението ти слагат на ръцете нещо от типа на антибактериален гел, но течно като вода и ти дават кърпичка да се избършеш. Част от обичаите им явно. Благодарихме и продължихме. Следващото набелязано бе да намерим парфюмерията EZGI от миналата година. Нищо, че бях опукала всички лири до стотинка. Имаше левове. :)))
     Имам навик да кътам в някоя част от портмонето пари, защото се знам какви ги върша като видя магазини и особено козметични. Като луд с картечница съм. 

 За радост не взех нищо, но очите ми станаха на понички от щанда на theBalm, който миналото лято липсваше. Пробвах Cindy-Lou Мanizer и го харесах много. Затова ще чакам намаление във feelunique и май ще е мой.Струваше 35 лв. Имаше доста интересни неща, но бързах и не иска да прегрешавам. Навръщане по пътя си писах с приятелка и тя ми нахвали палитрата им "Meet matt nude", но всичко в магазина трябваше да отварям и понеже набързо тествах това-онова, не успях да разгледам подробно. Ако знаех щях да я пробвам, но после видях къде стои на снимката. Нищо де, затова пък си поръчах кафявата Zoeva. :)

Доразгледах останалите марки, сред които Pastel, Flormar, Deborah, Loreal, Golden  Rose, Note (за първи път я виждам) и тръгнахме.

   Много заведения за дюнери и сладолед/баклава и разни сладки, магазини за дрехи и най-вече лъскави витрини с бижутерия. Очите ти остават в колиетата.

     Yves Rocher, козметика с роза, сладкарски изделия, рокли... като казах роза на пазара за плодове и зеленчуци до Margi Outlet видях сергия, на която продаваха няколко български крема.

     Хапнахме по още един сладолед и беше време да тръгваме. Да, но аз помня магазина на ъгъла за дрехите, в който напирах да влезна още преди да продължим по главната. Миналата година пак го посетихме, но тогава се разминах. Аха да подминем и сега, но нееее. И там ме чакаше най-сладката жълта рокля. Още щом я видях знаех, че трябва да премеря. Пак уж само да се видя, но не успях да излезна без нея. Лири, левове.... и е моя! Чудих се мъничко, ама знаех - ще има да мрънкам цял месец, ако не я бях взела. Пък и ми предстои хубав повод, за който мисля да я сложа. Само да измисля аксесоарите!

    Така вече - спокойна и щастлива можех да се тръгна.
    Стигнахме границата и отново километрични опашки. Почти 2 часа чакане, дъжд ни валя за трети път, аз се полигавих...че беше голЕма скука. Пробвах очилата на другите. :)

   Минахме благополучно без много проверки и спряхме в Капитан Андреево за студена вода и тоалетна. И отново ни наваля, този път добре и да се намокрим, та тогава сме готови. На излизане в Хасково неможеше да мине без проблеми и опаааа "спукахме гума". Хайде сега вадете всичко от багажника, за да сменяме. Отиде още половин час. След това вече нямаше какво повече да се случи и се прибрахме живи и здрави с едно наум "този ден никога няма да го забравим". Имаше много смях, изкарахме си добре и останахме доволни.

    Надявам се да ви е било интересно и скоро ще разказвам за едно друго пътуване, което предстои и ще бъде по-вълнуващо. Нямам търпение!

    .... и между другото - тези сандали са страшно удобни и събраха много погледи. Сутринта обух в 7,30 и вечерта ги свалих в 21,30. За първи път ми се случва да издържа толкова. Роклята също се оказа много подходяща. Като се има предвид, че това е цвета на страната. А моя колежка и добра приятелка-туркиня ми подари преди няколко дни тази гривна за рождения ден, която е с един от типичните "знаци" и в мой любим нюанс.

    Грима за роклята беше молива MegaImpact (Avon) в цвят Cobalt, който се отпечата малко на коста, но като цяло съм доволна. За устните избрах любимото Revlon Cherries in the snow, което бие всичко по трайност. Сложено в 7,30 издържа с леко избледняване до 13,30. Братовчедката супер учудена и пита какво е, че е толкова трайно. Поднових 2 или 3 пъти като само запълвах. В 18,30 вече нямах сили. Изморена направих едно селфи. :)))

    За край да вмъкна и последните нещица, които взех от Avon.
    Ексфолиант за тяло от последната спа серия с акай бери, новият кремообразен душ гел в любимият ми аромат Reflection и червила "Bare Ruby", "Rich Merlot" от серията за грижа за устните Ultra Color Absolute + 3 мострички на нови аромати.