Истанбулска приказка

     Здравейте приятели.

     Както знаете, от 4-ти до 7-ми този месец вкл. бях на екскурзия в прекрасният град Истанбул. Върнах се на 8-ми полунощ и ми бяха нужни няколко дни, за да си почина и да се върна към натовареното ежедневие. Всъщност не правя кой знае какво, но нямах муза да пиша и чаках подходящо време. Знаете, че не ме бива много в разказите, епитетите ми убягват.... ще се опитам обаче да разкажа как минаха 4те дни.
     От снимки и от познати все бях чувала хубави думи за този мегаполис, но трябваше да го видя и да се уверя с очите си. Заслужаваше си чакането от 2 години и съм много доволна от себе си, че си направих този подарък за дипломирането. Със сигурност искам и ще се върна отново при възможност.
     Първият ден посетихме небостъргача Сапфир, най-високата сграда за момента и е едно от местата, които харесах най-много. Гледката, която се разкрива отгоре не може да се опише, а трябва да се види и "изживее". Целият град е в краката ти. Доста хора се страхуват и не смеят да се доближат до огромните прозорци, но аз не изпитах нищо подобно и се насладих до последно на красотата.

    4-Д прожекцията пък е такъв кеф, че непременно отново ще отида. Самата музика на филмчето, те пренася не мога да обясня и аз с думи къде, просто трябва да го посетите. Седалките се движат, защото сте "на самолет", вятър духа и ви пръска вода. Разхождате се из забележителностите на Истанбул, общо взето адреналина там е на макс. Целите изтръпвате, аз дори се разплаках от щастие. Не бях изпитала такова чувство досега. 10-те минути не ги усещате, сякаш е миг. Всички казват, че е скъпо в Турция, но така е направено всичко, че с кеф да си оставиш парите и да не искаш да си тръгнеш. Връщаш се отново и отново. Уверих се в това. Не съжалявам за нито един похарчен лев.
     След него ни стовариха пред хотела и тръгнахме към Султанахмед. По пътя се нагледахме на магазини и малки ресторантчета, дюнерджийници, варена царевица, симити, печени кестени и не пропуснахме да опитаме от прясно изцедените сокове. Най-скъп беше от нар, а и от препоръчваните, затова взехме такъв. Горчив, но аз обожавам този вкус и го харесах.

     Не пропуснахме да се отбием и в известния пазар Капалъчарши. Сдобихме се само с магнити, защото цените на предлаганите стоки там са прекалено надути. Видят ли пък, че си чужденец - дрешат оше повече. Много исках този модел чанта на Celine, но при отговора на един продавач 300 лири се отказах да питам на останалите места. Ако някога имам възможност ще дам 3000 $ за оригинала, но 300 лири за менте - не! Не отричам, че репликите бяха хубави и качествени, но моята си я взех за 35 лв.

    Продължихме по пътя и точно преди Султанахмед хапнахме на приятно заведение готвено, след което слезнахме в парка за снимки. Беше много топло и слънцето ни изгаряше буквално. 30 градуса имаше сигурно, а като видите арабките изцяло в черно (само очите им се виждат), ви става още по-горещо. Завъртяхме се около 15-20 минутки там. Разхладихме се покрай фонтана и Соукчешме, видяхме къде е Света София (имахме организирано посещение за събота, а и огромните опашки ни отказаха да влезнем дори в двора) и Йеребатан, след което се запътихме към Синята джамия и се разходихме само в двора й. Жегата ни отказа да влезнем вътре плюс това, че трябваше да сложим шал и най-вече приятелката с мен. Боляха я краката вече и искаше да седне някъде за 15-20 минутки.

     След почивката се върнахме по същия път и хапнахме от едно набелязано място "Pierre Loti" от прочутия турския сладолед- дондурма. Много вкусен беше. Заслужаваше си 9-ти лири фунийката. След това се отбихме в парфюмерията T-Shop. Вече ви показах във фейсбук покупките ми. Цък, който не ме следи там да ги види. Лака само не е от там. Прекарахме поне 30 минути вътре и беше време да тръгваме. Преди да се приберем се зазяпахме в едни часовници, аз от доста време търсех голям черен мъжки, но не успях да избера и за да не съм капо, се прибрах с едни ментета очила на Ray Ban. :)))
    Взехме душ, починахме малко и отново хванахме пътя. Съфорумки от Истанбулската тема ми бяха препоръчали Hafiz Mustafa за десерти, та това беше дестинацията. Трябваше да вечеряме преди това и седнахме в малко заведение до него. Нямах търпение обаче да опитам от прословутото кюнефе, та на 2 на 3 си изядохме вечерята и скокнахме при Хафъз Мустафа. Още от вратата прави впечатление прекрасното обслужване. Черпят ви, поздравяват, правят си снимки с вас и ви канят да седнете. Изборът е огромен - всякакви видове баклави, локуми, торти, кремчета и т.н. Менюто е богато. Можете да вземете и за вкъщи.

Вече прилично натъпкани с какви ли не вкусотии, се качихме на трамвая и се прибрахме в хотела. Трябваше да починем, т.к. пътувахме през ноща на 3-ти и спането в автобуса го нямаше почти или поне при мен.

    Вторият ни ден започна с пешеходна обиколка. Разказаха ни доста неща за града, отново минахме с екскурзовода покрай Университета, Капалъ Чарши, Хиподрума, стигнахме Султанахмед и от там влезнахме във водохранилището - Йеребатан. Готино място, вероятно ви е познато от един клип на Галена. :))) На клипчето в Сапфир беше представено гръмко, а всъщност е спокойно място. Е, тъмницата за някои може да е страшна, но на мен не.

    За около час разгледахме и от там отидохме на Света София. Може би, защото не съм чак толкова набожна, не се впечатлих. Правят и ремонт в момента, според мен не е нещо, което на 100 % трябва да се посети. А и доколкото знам, доста по-хубави джамии има, но както и да е.

    След като 2 пъти ни валя, ние обаче точно по това време бяхме все на закрито, изпече слънце. Разделихме се с екскурзоводите, сформирахме една женска групичка, заредихме Istanbulkart и се качихме на трамвая, с който слезнахме на Еминьоню. От там на ферибота по Златния рог. Слънцето и вълните ме заредиха с положителна енергия, починахме по време на пътуването и отново с бодра крачка се запътихме към Еюп. 

    

    Не ни се чакаше за лифта, имаше опашка и през гробищата за 10 мин (няма нищо страшно, има хора през деня, само е малко стръмно и се поизмаряте) се качихме до Пиер Лоти. 

    Това е местност и по скоро кафе, от което се открива прекрасна гледка на Истанбул. Вечерно време е по-готино, но програмата ни беше такава. Заслужаваше си пътуването. Тъкмо си починахме, хапнахме (кой gozleme, кой дондурма :D) и пийнахме по чай. 

   На обратно нямаше много хора за лифта и набързо слезнахме. Хванахме си автобуса и с него обратно до Султанахмед, минахме покрай някакъв пазар и отново на главната. Нямаше нищо интересно на него, но щракнах един магазин за бижута.

   Виждате какви пищни колиета и огърлици има. Само за сватби и поводи си ги ползват май, дори се чудим ние кой ще ги носи, но явно се купуват.

      Вечеряхме и се прибрахме в хотела за душ, но аз преди това дотърчах до близкия мол Historia, за да потърся De Facto. По път се видяхме със съформка, направихме 2 снимки и след малко приказки тръгнах. Уви, ударих на камък. Де Факто нямаше. Набързо се завъртях, щракнах щанда на Флормар 

  и обратно към Eyfel (хотела). Душ, преобличане и в 9 се качихме на автобуса на Караджъ, с който имахме близо 3 часа нощна обиколка. Спирахме на 2-3 места, разказаха ни и си направихме снимки.

   

    За нея съжалих от гледна точка на това, че бях супер изморена и на връщане заспах. Само ме побутваха отстрани "Ивеее, спиш". Еми цял ден търчене, какво да правя. :))

    Третият ден беше определен за разходката по Босфора. Сигурно ще ме помислите за луда, но не бях впечатлена. Не знам дали заради кофти времето, което улучихме. Щом се качихме на кораба, задуха ужасен вятър, заваля и стана много мрачно. През цялото време беше така. 

    Слезнахме от кораба, качихме се на автобуса за Долмабахче и изпече слънце. Е, късмет. Нооо! Заслужавало си е да се навали, защото нямаше да станат толкова хубави снимките и да се порадваме на великолепният дворец. Това място се запечата в съзнанието ми и искам да посетя отново. Лукс, пищност, разкош, величие. Султаните живот са си живели. Нямам речник да опиша какво се крие вътре.

  Огромните полилеи от 2,5 (2 броя) и 4,5 тона, маси, столове, килими, фруктиери и какво ли още не, ми взеха ума. Треперех цялата и бях толкова горда, че успях да видя макар и без да мога да снимам. Беше забранено. На излизане си купихме картички, сувенири и хайде навън да си правим снимки. Градините също са много красиви, гледката към Босфора, фонтана.... страхотно изживяване и не ми се тръгваше от там! Това е една от топ дестинациите заедно със Сапфир за мен.

     Прекарахме сигурно 2 часа, след което се качихме на фуникуляра и слезнахме на площад Таксим, около който обикаля известният носталгичен/червен трамвай, който няма как да не сте виждали, ако сте зяпали някой сериал.

 Спуснахме се по бул. Истиклял като преди това спряхме до Simit Sarayi да си купя и опитам от известната къпана баница, отново препоръчано място и имаше защо. А какви вкусотии още предлагаха мммм, едва излезнах.

   Много ми хареса. Едва я усетих, малко парче и както не бях обядвала.... но целта ми тук беше "The Body Shop". :)))

    Тълпите по булеварда са огромни и спряхме до едни репортери, за да попитам къде е. Упътиха ни любезно и тръгнахме. По път минахме покрай MAC, Make up Forever и още един козметичен магазин, но му забравих името. 

   Нямах време да снимам и влизам там. А във Флормар се отбихме за малко също. Този бе най-добре зареденият, който видях. Пълен, но и цените в сравнение с тукашните са доста по-високи. Завъртяхме се и продължихме.

    Ужас настана щом влезнахме в желаната дестинция, разбирайте Боди Шоп. Очите ми станаха на понички и не знаех накъде да гледам и кое първо да пробвам. Буквално като дете в сладкарница. До бялата и декоративна козметика не успях да стигна въобще, просто 30 минути само на останалата част бяха достатъчни. Вече ви показах какво грабнах на страницата във фейсбук - цък. Чак като се прибрах, се сетих за прословутото почистващо олио за лице, но ще си поръчам от някъде, като посвърша запасите.

    По моята подготвена програма трябваше да ходим до моста и кула Галата, да опитаме от балък екмека, да отидем до Египетския пазар и след това да ядем на ресторант Ортаклар... дружката обаче мрънкаше и се наложи да се приберем. Преди това се намърдахме в мол Demiroren, в който имаше Сефора, но не влизахме изобщо там. Бях проверила цените и са сигурно с 20 % по-високи от тукашните. Та, не си заслужава, ако не искате нещо, което в нашата Сефора го няма.

   Отбихме се заради Де Факто, но нямаше това, за което отидох и с метрото се върнахме в нашият квартал Лалели. Взехме душ, преоблякохме се, заредихме картата, качихме се на трамвая и слезнахме на Сиркеджи, избрахме същото ресторантче до Хафъз Мустафа и за десертите беше ясно. Не пропуснахме. :-)

    Този път ни почерпиха и чай от заведението, като ни поканиха да отидем отново. Доволни и щастливи се прибрахме.

    Дойде и последният ден 7-ми, в който имахме Миниатюрк и Тюркоазо.

    Около 10 бяхме на първото място. Беше приятно и като за довиждане, 3 дни обикаляне, се оказа подходящо. Това е музей с макети на най-известните забележителности в Турция.

                           Красивата Кападокия, която също ми е мечта и се надявам някой ден да осъществя.... само да не беше толкова скъпо качването на балон - 120 евро на човек.

                     и Памуккале :)

     Екскурзовода обаче бързаше и буквално тичахме след него. Тъкмо разказал за едното, ние докато се снимаме, той вече е на 3 обекта пред нас. Но, както и да е. В 12 трябваше да освободим хотела и се прибрахме около 11,30. Имаше хора на Принцовите острови, затова ни стовариха на Босфора за час да ги изчакаме, там пийнахме по чай и хапнахме десерти на Dolmabahce Cafe (точно срещу двореца) и с автобуса се отправихме към мол Форум. За час разгледахме аквариума и имахме 30 минутки останали. 

   Ако сте с малки деца, то според мен е добре да отидете до по-големия аквариум Флория. Семейство от нашата група го посети и каза, че е много красиво и в пъти повече си заслужава от Тюркоазо.

    Шмугнахме се в мола, хвърлихме по едно око на DeFacto, Koton, Claires, някакъв магазин за обувки, Rossmann и преди да излезнем реших, че трябва да си купя поне един лак. Хайде във Флормар, грабнах лилавият от Sugar Candy и се запътихме към автобуса. 

      

Този щанд мисля, че беше в Demiroren, но не съм 100 % сигурна. То къде ли не влизахме. :)

      В 10,30-11 пристигнахме в България, като преди това спряхме в Одрин. От там накупихме баклава и други сладкиши, минахме покрай Капалъто, някои вечеряха и така.

   

     А, забравих да спомена, че в нашият автобус пътуваше и съфорумка от Истанбулската тема, с която си побъбрихме сладко по път. Голяма фенка на Енгин Акюрек (от Пепел от рози) и го "хванала" с още 2-ма от екипа на Султанахмед, докато снимат по Kara para ask, та си направила и снимки с тях.

    Постарах се да бъда възможно най-кратка, защото и без това са доста неща. Гледах да отбера основните моменти и да не се впускам в много обяснения. Показвам много малка част от снимките, но 1500 няма как да кача. Най-хубавите са тук да знаете. ;)

  Единствено се извинявам за недоброто качество, но трябваше да ги смаля, защото са големи и прекалено много място ще ми отнемат.

    Пожелавам на всеки от вас, който не е бил, да посети непременно Истанбул. Има какво да се види, много и то, но да знаете че няма да му се наситите и ще искате пак.