Не мога да съм толкова активна вече, но ще гледам да не ви забравям и да пускам поне по 2-3 публикации на седмица. От доста време искам да пиша за това кремче за ръце, но изчаквах да събера повече впечатления и т.к. съм към края на опаковката, мисля че е момента да ви запозная с него.
По случайност попаднах в нета на марката (разглеждайки pinkmelon.de) и понеже съм голям фен на аромата на манго и папая... го поисках. Не знаех, че се предлага тук I love и ангажирах приятелка от Германия да ми го купи, но в последствие разбрах - кремовете за ръце май не се продават при нас, така че все пак не е било напразно.
Имам го от 2 години, ако не се лъжа и още като го получих се намазах, но ми се стори прекалено лек. Казах си, че няма да има никакъв ефект и аромата му беше супер лек. Тази зима му дойде реда и се оказа много сполучлив всъщност.
Принципно винаги съм смятала, че за да подхранва, омекотява и овлажнява добре един крем трябва да е мазен, гъст и плътен. Този обаче, който ползвах преди I love...mango & papaya беше точно такъв и ефекта му почти нулев. Имаше, но краткотраен и оставяше кир ефект, ако се намажа 2 пъти последователно или прекаля с количеството.
Ай лов е с лека, течна (но не водниста) и бързоабсорбираща се консистенция. Не оставя филм. Много приятно се изненадах - толкова на пръв поглед невзрачен, а със страхотни качества крем. Ползвам го от месец и кожата ми е супер мека, гладка и го няма онова чувство за сухота, както беше с предния уж мазен и плътен крем. Дори след миене кожата ми е ок.
Действа перфектно и на кожичките. Вече се сещам за тях много рядко, затова крема ми за ръце е от голямо значение. Аромата, както писах вече е лек и едва доловим. Ако харесвате по-силни и натрапчиви обаче, ще ви се стори като планински въздух. :)))
Цената му беше 3,95 евро.
Последните седмици попаднах на постове на бг блогърки за маслата за тяло на марката и отзивите за тях бях супер. Затова с удоволствие ще си взема да пробвам и от тях някой ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар