събота, 15 декември 2018 г.

Международен ден на чая

              Не пия кафе и чаят е напитката, която през зимата обожавам за сгряване или да се подсладя с вкусен сладкиш към чашката. И днес, в международния ден на чая, който се отбелязва за поредна година от 2005-та насам, реших да ви споделя какво ново имам в кухнята и съм опитала от някои сладки изкушения. :)


             Нека обаче спомена за традицията на празника - широко разпространено е неговото отбелязване в Шри Ланка и Индия, където се организират специални събития. Празнуват още в Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.

             Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел - популяризирането на чая като напитка.
             Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия", а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.


               Ще започна с нестандартен и по-интересен вид чай, а именно Chai Latte. Открих го покрай приятелка, която ми изпрати няколко пакетчета и толкова ми хареса, че следващата година я помолих за същия. Марката е Laudatio и има вкус на мляко с какао. Сладък и бих казала засищащ. Сякаш сте го направили с лъжичка какао и захар. Не натъртва. Не съм чела състава, обаче първата година беше бледозелен на цвят и имаше вкус на фин бял шоколад с шам фъстък. Разбира се, този вид чай е калоричен предвид захарта и другите екстри в него, обаче за няколко пъти в месеца, не би ви навредил. Аз го пия в студените зимни дни и ме сгрява страхотно. Освен това и засища. Спокойно го правя с вода и става много вкусен!


              Следващия си взех от Била във Виена. Марката Helmut Sachers е австрийска и е основана през 1929 г. във Виена. Предлагат кафе основно и няколко вида шоколад. Аз си избрах чай лате от щанда и е страхотен за декември, когато сте у дома на топло и хапвате вкусни коледни бисквитки или щолен. Сладък е за мен, ако прекаля и сложа 2-3 чаени лъжици, но ухае невероятно на канела, кардамон и анасон. Вкуса му е спайси и леко ориенталски, без да е парлив. Правя го с някакво веган мляко и малко вода, но и с прясно също ще стане. Ако обичате подправките и празничните сладкиши, съм сигурна че ще ви хареса.

    
           Съдържа черен чай, джинджифил, кардамон, канела, карамфил, копър и анасон. Състава му от захар, стабилизатори, емулгатори и сухо мляко, не са ми особено приятни, но пък за разнообразие през зимата и около празниците, е готин.



             С ориенталски привкус и завладяващ сетивата аромат на подправки. :)


               Dogus Mistik chai опитах веднъж и в мляко отново, но не знам защо не усетих почти никакъв вкус. Вторият път си го направих с овесено мляко на Scotti и стана прекрасен. Леко сладък, точно колкото е необходимо и ако бях сложила мед, както си мислих, би ми станал прекалено подсладен. Усещат се много добре черния чай, джинджифила, пипера, канелата и ванилията.


              Страхотна напитка за сгряване през зимата. Хем се подслаждаш, хем тонизираш и напарваш гърлото. Не е парлив или да натъртва някоя от съставките. За мен има чудесна хармония между всички!



              Нарът е типичен есенен плод, но аз мога да си го ползвам и през пролетта за салата айсберг. Става супер свежа с него. Обичам много и фреш от нар, затова си взех кутия от Love на Teekanne. Той е в комбинация с маракуя и интересен цитрусово/тропичен вкус. Има плодови акценти, не е много сладък или пък тръпчив, което го прави чудесен за есента. Черния с нар на Dora Life взех от Турция. По-надолу ще видите и чист черен на марката. Не е лош, но не е типичния за тях, с плътен и ободряващ вкус. Този с нар не помня виждате колко е блудкав в чашата, не откривам и кутията у дома. Което значи че не ме е впечатлил. Дори първият път като направих от чистия и бях изумена, защото не пусна почти цвят и вкус. Купих по 5 лири всеки, но не ви ги препоръчвам. Пакетчетата вътре са чисто бели и не пише нищичко по тях.


             Wild berry и DESIRE на Teekanne взех от Белград мисля. Беритата си е типичния плодов чай с горски плодчета, но пък вкусен и приятен. Мога да го пия по всяко време. Тук обаче е интересна тъмната кутия с вкус на тъмен шоколад и череша. Наистина има наситен какаов вкус без да сладни, а черешата му придава деликатна сочност и тръпчивина. Много нестандартен и готин е. Определено ви препоръчвам да опитате, ако го откриете някъде.


             Kaminazauber (Teekanne) е от онези типични за Коледа и зимата чайове. С вкус на ябълка, канела, портокал, червена боровинка.... дори греяно вино напомня. Когато се сгушите в топли пухени чорапки пред камината, гледате филми и белите сочни мандаринки. На уют и цитруси с щипка канела ухае. :)


              Успях да опитам и щолена на Favorina (Lidl) с марципан, който е божествен! Не съм яла много от този вид сладкиш, но Лидълския е сладък, обилно поръсен с пудра захар, мек и сочен. Има повече сушени плодове, отколкото тесто. Наситен със стафиди и дори леко пухкав.


              За сметка на това, бисквитите им Grandino с бял шоколад и червена боровинка, не ми харесаха изобщо. Опитали са се да направят нещо, но според мен не им се е получило. Нито са като американските cookies, нито пък маслени. Самата бисквита е хем мазна, хем ронлива и белия шоколад го няма никакъв. Боровинката се усеща и е приятна, но до там. Приятелка купи от другия вид с лешников пълнеж и каза, че били хубави (и сладки). Третия вид мисля че е с парченца тъмен шоколад. Не бих пробвала отново.


              Спомняте ли си онези силно ароматни чайчета на Dogadan - с ябълка, с портокал и канела? Бях ви говорила отдавна за тях, но още пазя по няколко пакетчета, защото са просто невероятни. Като си направя и всеки който дойде при мен в стаята пита "абе на много хубаво мирише тук, какво е" и не вярват. С горските плодчета също е вкусен, ароматен и приятно сладък. Това ми е любима марка! Можете да я откриете в Migros и Carrefour.


              Маслените бисквити на Sondey са в пъти по-добри от тези!!!


               Milford Birne Lavender е супер интересен чай. Не си спомням да съм пила лавандула досега, но този се нарежда до един от любимците ми сякаш. Нито има изявен плодов вкус, нито пък онзи натрапчив аромат на одеколон, познат ви от мъжките парфюми. Като билков чай е, но крушата му придава деликатна сладост и напомня малко на българските Алпинист, Добро утро. А и на салвия леко. Заслужава си да се опита комбинацията! Няма лилав на цвят, ако очаквате, оцветява водата в бледокафяво. :)


            Loyd с канела и слива се оказа по-пикантна комбинация от очакваното. Наистина си има спайси тук, което смятам че го прави подходящ за чай лате и ще сгрява страхотно през студените януарски дни. Усещам пипер и за болно гърло, би бил идеален!


              Всеки път когато съм в Турция и си поръчам от техния чай, се изумявам как аз не обичам класически черен, а от него мога да изпия литри. Не знам как го правят, но дори и хора, които не пият, споделят моето мнение. И така започнах да питам и проучвам кой вид точно трябва да си купя, за да се доближава максимално до сервирания в заведения и сладкарници. Питах на Египетския пазар, в Мадо и в квартално ресторантче. С душене от купчините и кутиите, стигнах до този на Caykur Tomurcuk Earl Grey Tea и смея да твърдя, че е доста близък до предлагания от тях. Нямам чайниците за подгряване и опита на турците, но този удовлетворява напълно търсения вкус. С бучка захар е идеален за сутрините или пък към парче вкусен сладкиш. Взех на марката и в пакет, на който пише турист чай, но още не съм опитала.


            Fructis Exclusive Wild Cherry с ванилия и канела също е интересен чай, подобно на какаовия Teekanne. С изявен вкус на череша и деликатен аромат на канела и щипка ванилия. Не е нещо уау, но ако харесвате тръпчивостта на летния червен плод и подправките, ще ви хареса.



               Миналата година не си взех от Deluxe серията чайчета в металния кутии на Lidl, но тази не пропуснах. Имаше и с ягода, но аз си избрах с какао и мента. Оказа се невероятен. Перфектен баланс между хубава мента със средно интензивен намек от какаови зърна, плътност от черния чай и щипка ройбос за топлина. За закуска или освежаване следобед, е добра компания.




             Никога не съм опитвала маракуя, освен в Активия на Данон, но обожавам аромата на този тропически плод в лосиони и парфюми. Затова и веднага грабнах Passion на Teekanne, който има наситен вкус на интересния плод и определено се усеща силно маракуята. Сочна, с нежна тръпчивост и сладост, присъща за тропиците.


               Earl Grey на Sir Winston Tea е един от малкото ърл грей, които понасям. Взех го за разнообразие заедно с плодовите и се оказа много добър за събуждане сутрин. Аз не пия кафе и за добро утро понякога ми се пие по-силен чай, а този ми пасва идеално на характера. Не е твърде силен и горчив.


             Lord Nelson Bio Herbal Infusion е органичен чай с мента от щанда с био продукти на Lidl и има много хубав ментов вкус без да е натрапчив. Достатъчно ободряващ и тонизиращ, чудесен за събуждане със закуската или пък след обяд за освежаване.


             Панетонето със стафиди все още не съм опитала, но ще ви информирам за вкуса му, когато го сторя. С шоколада обаче е страхотно! А за чаят с мента не бих казала уау, пила съм и по-добри, но не е никак лош.


              Представете си козунак, но текстурата наподобява на кроасан, а шоколада на стайна температура се е превърнал почти в течен. И има доста от него. Очаквах сладкиша да е по-сух, а той се оказа дори сочен. Не е твърде сладък и няма онзи типичен за великденския козунак аромат, но е много хубав!


              Ето го черния чай на Dora Life, за който ви споменах по-горе. Пропуснете го, ако ви попадне - не си струва. Правя и по 2 пакетчета, защото понякога не ми е достатъчно едно.


              Doğadan обаче не подминавайте. Не съм оставала разочарована от техните, който и да е. От Büyülü Bohça съм впечатлена. Вече имах Chai, който е спайси и пиперлив наистина, та си взех зеления с роза. Не ме остави безразлична. Не съм фен на зелените чайове принципно, но този не е така натрапчив, а бих казала изискан. Розата е лека и не се натрапва. Има баланс между розовите листенца и зеленината. Копринени торбички като насипен чай! Предлагат се и в кутии насипни за около 25 лири.


             Когато говорим за черен чай и ърл грей, неизменно с него в съзнанието ми изплува и черен шоколад, вкусни бонбони.... нещо което да подплати тази силна напитка и омекоти вкуса й, ако е твърде наситен. Ако посегнете към 99 %-овия на Lindt, ще имате нужда от по-мек и подслаждащ чай. За пръв път опитвам подобен шоколад и няма нищо общо с всички пробвани до момента. Сякаш е солен дори, сладост тук няма никаква. Повече от 2 парченца не мога да поема обикновено.


              Bitter-а на Nestle обаче ми понася и до 4 блокчета си хапвам. Напомня ми на кувертюр за торти и онези като тръбички формички на Бялата неделя от тъмен шоколад. Макар с 55 % какао, сладостта тук е доста лека. Бонбоните на Моцарт с нуга и марципан бяха вкусни, изядох и трите наведнъж, но за цената си от 5 евро не мога да се съглася и платя повторно сумата.



              Немския Baumstamm Edelnugat & Edelmarzipan ми е фаворита за вечни времена! Откакто го опитах през 2015-та за пръв път, когато заредиха в Penny и подарих на познати, този шоколад отвя всички. Жалко че тук не се продава вече. Варианта на Lidl Favorina няма нищо общо и въобще не ми допада.




               Разбира се, няма как да минем и без ройбос. Последните 2 години опитах няколко вида и го намирам за типична напитка за зимата. С аромата си на мед и ванилия, е уютен и подходящ за хладните месеци. Сгрява, подслажда и дава топлина на тялото. :)  Loyd Sense има наситен вкус на ванилия и мед. А варианта на Greenfield е с изявен меден аромат.



              Други любими мои типове чай, са билковите. Лайка и мента присъстват винаги в шкафа. На работа си оставям по няколко пакетчета и са от онези, към които посягам когато не знам какво ми се пие. Лайката я предпочитам за успокояване вечер преди сън или за закуска, така че варианта на Dilmah е добър, макар и не колкото насипен. Но и след толкова години проби, човек в един момент привиква към определен тип и го пие "ей така за спорта". Обичам да разнообразявам, затова няма да чуете възторжени отзиви. Ментата на Dm от тяхната Bio линия е хубава, дори сякаш по-наситена от Лидълската. 


              Не бях опитвала чай с кайсия и с праскова, освен студен. Приятно изненадана съм от Form на Dogus. Има лек и балансиран вкус, кайсията се усеща без да сладни и ми се нареди до любимците сред билковите. Star Tea Pesca взех от Италия и той като горния ми допадна. Не е прекалено наситена прасковата като плодовите на Teekanne, но достатъчно осезаема и в компания с десерт, е идеален вариант за следобедите.


              Следва още едно много готино предложение от чай с рози на Muller, който носи сладкото име Rosengarten или в превод "розова градина". Необичайна и трудна за описване комбинация, която нито е сладка, нито пък от розите натъртва по някакъв начин. Свеж и с приятен цитрусов аромат, но от цветчетата няма горчивина. Сочен и розов, като отрупана с цветя градина през пролетта. Когато пъпките са окъпани от ранната роса. :)



             Тети ще ми се кара, но още не съм изпила чайчетата на Hema и останалите насипни, които ми донесе миналата есен. Толкова са сладки в кутията, че просто не ми се иска да я развалям. :)


               Захарни заводи предлагат билкови чайове с вкуса на бонбоните лукчета. Взех ги за приятелката миналата Коледа и си оставих по няколко пакетчета, но не успяха да ме грабнат с нещо. Не бяха лоши, като че ли са подобни на класическите български Утро и Алпинист.


              Ще спомена и няколко думи за още 3 вида, на които не съм снимала кутиите, защото оставих в офиса. Миналата зима си купих от Кауфланд по Коледа на Ahmad Tea - черен с шоколадовo брауни и черен с аромат на щрудел с круша. Двата са с превес на черен чай като крушата и шоколада се усещат леко, трябва да е хубаво запарен. На моменти ги долавям повече, но като цяло не са много осезаеми. Ако искате силен какаов вкус, пробвайте на Гайо. А с круши, любим ми е Pear Caramel на Lord Nelson (Лидл).



             С две ръце ви препоръчвам и черния с мента и какао на Greenfield. Колежка го донесе на работа, защото не й допадал толкова наситен вкус на какаови зърна, но на мен ужасно ми хареса. Толкова хубав и наситен, колкото и какаовия чай на Гайо е, а ментата му придава една свежест необичайна.... прекрасен! За последователите от Стара Загора, купен е от магазин Premium Vita срещу Верея, където имат богат избор на марката.


             В копринени пирамиди е и като насипен, какъвто е и на Dogadan Büyülü Bohça. Много, много добър!




            Щастлив, ароматен, уютен и споделен с любимите хора декември ви желая!

Няма коментари:

Публикуване на коментар