вторник, 20 февруари 2018 г.

Зимен ябълков сладкиш (кекс)

          Имате ли останали презрели ябълки във фруктиерата - с кафеви петънца и вече мека, наранена кора? Омръзна ли ви да ги белите и хапвате самостоятелно? На мен понякога ми се иска нещо калорично и с аромат на зима. А какво по хубаво от комбинацията ябълка с канела в тези студени дни?
          Толкова спонтанно дойде идеята за този импровизиран сладкиш. Видях снимка бегло в групата "Домашни вкусотии" и без да търся рецепти в интернет какво изобщо съдържа, просто я сглобих за минута в главата си със съставките от блата за торта, който правих за Коледа. А наличието на килограм омекнали ябълки, съвсем наклони везната. Ако пък ви кажа, че за седмица го приготвих 3 пъти и изчезваше за ден, ще запретнете ръкави веднага. :)


          Сигурна съм че в шкафа на почти всяка домакиня, има всички необходими съставки.

                             Нужни са ви само   4 яйца,  
                                                   около 300 гр захар
                                                              350 гр брашно
                                                              200 мл олио
                                                              3 ябълки или 500 гр настъргани
                                                              1 бакпулвер
                                                              1 ванилия
                                                              кората и сока на 1 лимон/портокал
                                                          
                За средноголяма правоъгълна тавичка, ви трябват около 3 ябълки или грубо 500 гр настъргани. Поръсвам ги с малко канела, и изстисквам половин лимон/портокал. Ползвам от хлебните червени ябълки. Много са сладки и ароматни! Останалите продукти можете да промените малко, в зависимост от това колко сладък (захар), сочен (олио) и пухкав (брашно) искате да е.


            Нямам хубави снимки на останалите 2 версии, които направих, но тази (втората) наподобява по-скоро пита, заради по-обилното количество пълнеж. :) Първия път ми се стори повече и намалих, та тестото го пое и не се усещаше много и се получи като пандишпан.


        На третото правене реших да сложа в горната част останалото количество ябълки и стана супер сочен. Намерих и ситно натрошени орехи в шкафа, та поръсих с тях отгоре. Чуден беше и с тях!



           Процеса на бъркане сигурно ви е ясен. Включвате фурната на 200 градуса. Разбивате яйцата със захарта до пухкав сняг или докато не се разтопят кристалчетата. Дали ще е с тел или миксер, няма значение. Винаги се получава. Прибавяте олиото и сока на лимона/портокал заедно с настърганата кора. Ако нямате, не се тревожете. Може и без тях, просто придават хубав аромат. Смесените в купа брашно с бакпулвера и ванилията, добавяте постепенно към течната смес и обърквате до получаването на гъсто, подобно на кексово тесто. Трябва да е малко по-стегнато, но все пак да успеете да го изсипете от съда в тавата.


          Аз изсипвам първо половината смес, поръсвам обилно от настърганите ябълки и слагам за 10-15 минути във фурната. Пека без вентилатор, защото съм с доста силна фурна. Ако вашата печка е от по-старите и може да пече само с вентилатор, няма да имате проблеми. Първия и третия път пекох в такава, получи се страхотен! След което изваждам и заливам с останалото тесто. Намалям на 180 градуса и пека още около 30 мин. Когато се зачерви и клечка за зъби излиза суха, знаете - готов е!


         Изваждате и след като изстине малко, поръсвате с пудра захар и нападате. Трудно ще се спрете само с едно парче, а ако остане за закуска - с кисело мляко ще му се насладите. :)

   
          При мен първия път останаха 1/3 от ябълките и не ми се искаше да ги изхвърлям. Запретнах ръкави и забърках кекс. Единственото различно в рецептата, е че добавих 300 гр или 1 ч.ч. кисело мляко. Изсипах 1/3 от сместа във формата за кекс, поръсих ябълките и към останалото тесто, сложих 1-2 с.л. какао. Залях и мушнах в загрятата фурна. Получи се супер и той. Влажен, немного сладък и пухкав. Перфектен както към кафето или чая, така и за сутрешна или следобедна закуска. А защо не и за десерт.



           На който и вариант да се спрете, няма да се разочаровате. Става сочен, пухкав и нежен ароматен сладкиш, без да натъртва от сладост.


Няма коментари:

Публикуване на коментар