Шонбрун е един от символите на Виена и лятна резиденция на хабсбургите, а и не само. Когато Наполеон е окупирал двореца, Моцарт е свирил в една от залите на крехката 6 годишна възраст. Със своите 1440 стаи и подобаващ интериор от позлатени елементи, с изрисувани тавани и кристални полилеи, е впечатляващо място и оставящо следа в съзнанието. Да си призная, мен не ме грабна толкова или може би ми дойде по-пищен от поносимото, но веднъж в живота, е добре да се види. Не бих повторила, обаче ако сте ценители на изкуството, може би ще му дадете по-висока и заслужена оценка.
Снимките вътре са забранени, глобите солени и нямаше как да рискувам. Но пък в градините си снимах спокойно, които за съжаление ме разочароваха. Сториха ми се запустели и само между двореца и Глориет е красиво.
От времето на Мария Терезия е и жълтия цвят на Шонбрун. Той е по идея на Йохан Аман и от тогава до днес остава непроменен.
Виена също като Прага, ни изненада с хубаво време в първия ден и се насладихме докрай! Слънце с идеални температури за лежерни разходки и усмихнати хора.
Паркът към двореца е направен по френски образец с подрязани дървета, митологични скулптури и фонтан на Нептун. През лятото в дворцовия театър се провеждат музикални спектакли и концерти. В парка към двореца се включват още панорамната площадка на Мария Терезия „Глориет”, Къщата на палмите, Къщата на пеперудите и великолепната Виенска зоологическа градина - най-старата в света.
Най-впечатляващ за мен е този ъгъл от Шонбрун, от който се открива невероятна гледка към Глориет. Особено в такова време, е задължително да му отделите поне 2 часа и да се разходите из безкрайните лабиринти.
Във вътрешността на замъка е разположен малкият швейцарски двор, където се намира императорският параклис. Като един от най-добрите образци на архитектурните стилове рококо и барок, от 1996 г. дворецът е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Интериорът на двореца следва изцяло линията и стила на Хабсбургите - барок и рококо. Не напразно е една от най-дълго управлявалите династии в Европа.
Градините са придобили този вид през 1765 година, когато е бил нает архитекта Йохан Фердинанд Хетцендорф фон Хоненберг. Като знаков представител на класицизма, той създал красивите кръгли лабиринти в парка, разчупил зелените площи с много Рококо паркови елементи като фонтана на Нептун, каскадата с обелиска и най-вече красивата Глориета.
Глориета особено украсява двореца. Разположена симетрично на хълма срещу него, тя придава невероятен поглед върху цялото парково пространство. Ако попаднете в градините, не пропускайте да се изкачите до там, за да изпиете един виенски меланж и да се насладите на красивата гледка на Виена.
След мащабния и величествен Шонбрун, се отправихме към Белведере - уникално творение в бароков стил. Състои се от горен и долен дворец, оранжерия и конюшни. А строежа му е дело на прочутия архитект Йохан Лукас фон Хилдебранд.
Долен Белведер е първият построен дворец, в който се намира мраморната зала и в който посетителите могат да се насладят на голяма колекция произведения на бароковото изкуство.
Големият Белведере е вторият построен дворец и по-големият от двата. Замислен е за лятна резиденция, а строителството му продължава до 1723 година. Сградата имала церемониална функция. Днес горен Белведере е картинна галерия, в която могат да се видят множество творби на Густав Климт.
Градините са по френски модел и дело на Доминик Жерард, който е взел участие в създаването и на градините на Версай.
Те също са хубави, но не толкова цветни и богати, каквито са на Шонбрун. Все пак размерите им са в пъти по-малки.
Днес двореца привлича туристи от цял свят през цялата година. Горния е отворен от 10 до 18 часа, а долния с оранжериите работят всеки ден по същото време с изключение на сряда. Тогава музеят е отворен от 10 до 21 часа.
Нямахме много време и не сме разглеждали отвътре, но пък си оставихме частица и вратичка за следващо посещение. И се отправихме към къщата на Хундертвасер, която ни впечатли с разноцветната си фасада, зелени тераси, различни по височина етажи и обагрени в цветовете на дъгата апартаменти.
Срещу нея има много приятен базар, от който можете да си купите нещо за спомен или за подарък на приятели.
Сградата няма два еднакви прозореца, а тяхното почистване се осъществява с помощта на подемници единствено през нощта при спряно улично движение.
Общата площ на комплекса е 3556 квадратни метра. В него са разположени 50 отделни апартамента с жилищна площ от 36 до 150 квадратни метра, 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража.
Под сградата има и телефонна будка, напомняща на Великобритания. :)
Минутите прекарани на това място, ни освежиха и заредиха с енергия, след което се отправихме към Хофбург - бившия имперски дворец, използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство.
Великолепен и обширен, построен през 13-ти век, днес е официална резиденция на австрийския президент. Бил е дом на едни от най-влиятелните личности в австрийската история, включително и на членовете на Хабсбургската династия. В двореца е родена и френската кралица Мария-Антоанета.
От 13-ти до началото на 20-ти век, Хофбург претърпява множество реконструкции и разширения. Така се оформят отделните части на комплекса, строени по различно време и от различни владетели. В сегашния си вид, дворцовият комплекс съществува от 1913 г. Притежава около 2600 зали и стаи. Днес в крило на двореца се помещава Етноложкият музей.
Голям интерес представляват императорските апартаменти, музеят на Сиси и сребърната колекция. Апартаментите дават светлина на живота на едно от най-обсъжданите кралски семейства, а именно това на Франц Йосиф и Елизабет. Те са обзаведени по най-висок стандарт. Сребърната колекция от своя страна представя разкошния живот на Хабсбургите.
В района около комплекса можете да се разходите с файтон, но е скъпо удоволствие. Мен всъщност малко ме отблъсна това, че навсякъде миришеше на коне и приятното беше съчетано с нетолкова вълнуващо преживяване. Връща ви назад във времето, но и леко се мръщите от аромата. :)
В сегашния си вид, дворцовият комплекс съществува от 1913 г. Най-старата част от комплекса се казва Швайцерхоф. Огромната владетелска постройка съдържа около 2600 зали и стаи.
В началото на своето съществуване, Хофбург е изпълнявал ролята на защитна стена на сграда със своите отбранителни кули и ровове с вода. След като Фердинанд I премества своята резиденция във Виена, се провокират строителни работи по разширяването и украсяването на зданието. Всеки следващ владетел, възкачил се на трона, оставя своя отпечатък чрез дострояване и доукрасяване на двореца.
От там се отдадохме на лежерна разходка, почивка за хапване, кафе и десерт, кратка обиколка в някои магазини и усетихме как живеят местните в толкова голям и красив град. Гъмжеше от хора в стария град и определено по централните части е трудно да си намериш местенце за хапване, но не невъзможно. :)
Не може да пропуснете да опитате и купите за подарък от прословутите бонбони с нуга и марципан на Моцарт, които са запазена марка на Виена заедно с божествения им ябълков щрудел. Ако има нещо друго, заради което обичам да пътувам, е да опитвам от типичните сладкиши и ястия на отделните райони.
Обичам да си похапвам и пробвам всичко, което ми се стори интересно и вкусно. :)
Катедралата Свети Стефан остави огромна следа и тръпка в мен. Величествена е! Най-високата и голяма църква, разположена в сърцето на Виена е, чийто строеж е продължил от 1350 година до 20-ти век. Дълга е 107 метра и широка 40 м.
Кулата й има една от най-големите камбани в света. Наричат я Пумерин и звукът й може да бъде чут само в новогодишната нощ и някои други големи празници.
Първоначално е тежала 20 тона и е било нужно 16 души да дърпат въжетата й, за да може тя да се разлюлее достатъчно и да се чуе.
Интериорът изобилства от произведения на изкуството. Има 18 олтара и множество параклиси, крипти и дърворезби.
„Свети Стефан” е сред шедьоврите на готическата архитектура и е една от най-внушителните църкви в Европа. В катедралата, религиозният живот в града кипи от над 800 години. Днес тя може да бъде открита в типично виенска среда – на място, където съвремие и история преплитат своите пътища, на място където заобикалящата я архитектурата се разкъсва между барок и постмодернизъм.
Интериорът на катедралата „Свети Стефан” е онази част от църквата, която не е била засегната при набезите на протестантите иконоборци. Във вътрешността на църквата се открояват големи носещи колони, украсени със статуи на библейски фигури и светци в реални размери. Едни от тях са оцветени майсторски, други са изваяни от различни видове екзотични камък.
Тази украса обаче по нищо не отстъпва на внушителния мащаб на вътрешното пространство, в което изключително поразително виещите се колони се срещат със сложни сводове и куполи високо над централния кораб. Игра на цветове, осветяващи църквата отвътре, се получава когато светлината прониква през високите няколко етажа пъстроцветни прозорци.
Несъмнено перлата в короната на катедралата „Свети Стефан” е амвонът. Датиращ от около XV век, амвонът е прочут със своята наподобяваща дантела каменна резба, която се предполага, че е дело на сръчните ръце на Антон Пилигрим и Николаус Гехрат ван Лейден. Долната част на амвона наподобява готическа розетка от дърво, а горната му част е основа за бюстовете на четирима от светците-доктори на католическата църква.
Не пожелах да се впусна в приключения и да обиколя всичко, защото трябва да има и за следващо ходене. Пътувайки минахме покрай природоисторическия музей, видяхме виенското колело в Пратера, операта, кметството и се удивихме от стила на сградите.
Не пропуснахме да напазаруваме и за приятели, но цените във Виена не са никак ниски. Ако искате евтина дестинация, определено не е. Дори магнитите са скъпи. А в Била е същото като при нас, но в евро. Не че и в Италия не беше, но се намираха по-бюджетни дребни сувенири за подаръци.
Изобилие от бонбони, шоколади и всякакви десерти с Моцарт, нуга и марципан.
Взех си от бонбоните в кутийка сърце и са много вкусни, но безобразни скъпи - 5 евро за 3 бройки, не си заслужават според мен. И по-хубави съм яла. :)
Взех си и кутийка с 2 бонбона от тези, но и те не са уау. А аз обичам нуга и марципан, но не успяха да ме впечатлят толкова.
За сметка на стелажа с чайове в долния етаж в Била. Очите ми станаха на понички буквално и излезнах с цели 5 кутии. Не ме питайте как се пренесох с торбите, а след това и обратно към България.
Нищичко от това няма при нас с малки изключения и трябваше да се запася. Взех си и чай лате, което още не съм пробвала. Сраааам! Не съм фен на кафето и пропуснах. Опитах, но колкото и да съм се насилвала през годините, винаги се мръщя.
Признавам си, че щрудела в Aida (евтина и супер кокетна сладкарница в центъра на Виена, само на няколко метра от Свети Стефан) е най-вкусния, който съм яла. Стабилно парче, което изобилстваше от ябълка и пудра захар. Мммм!
Не можах да се сдържа и поръчах като лакомо дупе, парче Естархази също. Тази торта съм я заплюла за тест от 2 години, но не я бях виждала никъде. Реших, че е дошъл момента. Обаче не ми се понрави толкова, защото не е със сочни блатове. Може би трябва да е точно такава, но небцето ми е яло по-вкусни.
Двата дни сядахме там и чая не ме впечатли. На пакетчета е, което обяснява вкуса. Предлагат и сладолед, та за всеки вкус има по нещо. Тортите и щруделите са между 3 и 5 евро.
Вторият ден пробвах парче Моцарт, което беше с блатове с марципан и черен шоколад. Нелоша комбинация, но по-сладка и отново суха. Ягодата обаче се оказа като домашна и много вкусна. Явно си подбрах такива видове, различни от предпочитаните, но поне опитах и за следващ път ще знам. :)
Настроението ми беше чудесно и се насладих на последните часове в приказна Виена.
Разбира се, освен 2-те влизания в BIPA, уважих и Douglas. Имаше доста филиали, но този беше просторен и с мини кътчета на големите марки - Tom Ford, Jo Malone, Origins, Guerlain, Chanel, Armani, Dior и други. Мили и отзивчиви консултанти, които са готови за секунди да оставят всичко за помощ и в същото време не се натрапваха.
Минах и покрай L'occitane, но все още отлагам влизането в техен магазин. Изчаквам да намалеят запасите ми някога. :)
Тази есен не можах да си открия жълто палто или тренч, а това беше трепач!
Виена остави голяма следа в сърцето и стомаха ми. Не мога да предам всички емоции и вълнения, които преминаха през мен и затова мога само да ви изпратя на разузнаване. Град на музиката и Моцарт, на виенските шницели, тортата Сахер и изящната архитектура!
Ако имате останали дни за отпуск и спестявания, защо не направите кратка разходка и да се впуснете на лежерен шопинг до приказните коледни базари ? :)
Снежен, усмихнат, запомнящ се и изпълнен с положителни емоции, много подаръци и време с близките, да е този декември!
Няма коментари:
Публикуване на коментар