Будапеща - царицата на Дунава

              В края на август осъществих едно кратко пътуване, което всъщност ми беше летния отпуск. Обичам морето, но да ви призная - предпочитам екскурзиите в чужбина, отколкото да събирам лунички на плажа. Там не мога да науча и видя всичко това. Ако отида за 2-3 дни, ми е напълно достатъчно. Излежаването на едно място по цял ден, не е моето нещо. Дайте ми да обикалям и да оставам без крака! И така.... нашето пет дневно предизвикателство включваше и Унгарската столица, но музата да ви споделя какво видяхме за един ден дойде сега. Отново бих се върнала, за да видя повече от нея - от известното, през историческото до развлекателното. За всеки по нещо се намира тук. И млади, и стари се впечатляват от светлините в града, особено от хълма Gellért. :) 

            Не успяхме да опознаем много и да се слеем с местните и живота там, но съм изключително щастлива че пристигнахме по тъмно и се насладихме на Будапеща през нощта. Невероятно красива е с всички мостове и си заслужава да се полюбува на гледките човек.

              Светлините почти навсякъде са хем меки и не се натрапват, хем достатъчно силни и ти позволят да направиш хубави кадри без да се виждат само петна. А в далечината, пейзажите са дъхоспиращи.

               Рибарските кули са построени през 1905 г., а от 1988 г. са включени в списъка на Световното културно наследство ЮНЕСКО. Представляват 7 овални кули, всяка от които символизира едно от седемте маджарски племена, поставили началото на унгарската империя преди повече от десет века. Намират се в близост до средновековния рибен пазар, като се предполага че именно от там произлиза името им.

               Кулите или т.нар. рибарски бастион, са разположени на Дворцовия хълм в Буда, на западния бряг на Дунав. Бастиона е изпълнен в неоготически и неоромански стил. Неговото име идва от Средновековието, когато група рибари защитили и опазили зданието.



                                           И гледката от кулите към Пеща и парламента.

               Освен се до Рибарските кули, се качихме и на корабче по Дунава, пихме шампанско и събрахме много слънчеви лъчи. През деня времето беше прекрасно. Бях се подготвила за дъжд, а се оказа обратното. Разходката по реката направи следобедните часове приятни и лежерни. Видяхме сградата на парламента, мостовете, свързващи Буда и Пеща.... и за следващото посещение оставих замъците Буда и Вайдахуняд, базиликата Свети Стефан, пещерната църква и баните Гелерт, синагогата Дохани. А и да минем по централните улици, за да усетим атмосферата и да хапнем вкусно. :)

                  Влезнахме в магазина за сувенири зад баптистена, като цените не бяха никак ниски. Керамичните магнити струваха 5 евро, подправките също. Но пък имаше голям избор, особено бродирани блузи, рокли за малки дечица, шлайфери за маса, декоративни дървени лъжици.

         

 

            Гледката към моста Сечени от бастиона, е прекрасна! В Буда той започва от площад "Кларк Адам", а в Пеща от едноименния площад "Сечени". От него се виждат едни от най-красивите изгледи, като сградата на парламента, който се намира на брега на Пеща и Крепостния хълм в Буда. Моста е дълъг 380 м и широк 14,8 метра.

Средновековните и исторически сгради са навсякъде!

                Площада на героите е разположен в Пеща, в края на Андраш Авеню, близо до Градския парк. Заобиколен е от Музея на изящните изкуства и Изложбената зала.

                 В центъра му е издигнат мемориал със статуите на водачите на 7-те племена, които основават Унгария през 9 век.

           Минавайки отсрещната страна на площада на героите, се озовавате в градския парк, където е разположен и замъкът Вайдахуняд. През 1896 г. по случай честването на хилядолетието от основаването на Унгария се организира грандиозно изложение, за което е изграден замък от картон и дърво с елементи от популярни исторически постройки. Той става толкова популярен, че е издигнат от камък и тухли, за да остане и след изложението. 

                Макетът и истинският замък са подобие на румънския замък Хуняди, и оттам идва името на този замък. Стиловете, използвани при него са романски, готически, ренесансов и барок. Замъкът Вайдахуняд е завършен през 1908 г. В момента в него се намира музеят на зeмеделието.

                   Тази сграда ми напомни за рушащите се стари здания във Венеция, но липсваха онези кокетни саксии с красиви цветя по верандите.
  

                На корабчето хапнахме парче вкусна торта, която беше интересна комбинация от сладко с малини и някакъв млечен крем. А чашата шампанско отпих почти на един дъх. :)

             Минавайки покрай сградата на парламента, си спомних за интересен факт за техните министри и заплати в банковия сектор, който ни разказаха. Дано не ме лъже паметта, но сякаш за управител на банка ставаше въпрос. Взимал е доста висока заплата - от рода на 60 000 лв. Човека се притеснявал за живота си и не могъл да спи спокойно. В дома си имал няколко охранителя и не излизал без такъв. За да намалят стреса, са решили да намалят на около 3000 лв, за да няма повече проблеми и да спи като къпан. Екскурзоводката се избъзика, че трябвало да направят същото и с нашите управници. :)

             Можете да направите по-нетипично плаването по реката, като се качите на автобус Амфибия, но сметнах за ненужно да дам 28 евро. Дори цената за студенти от 19 евро ми се струва висока. Не съм от хората, които пестят и си позволявам всичко, което ми е на сърце, но от тази "атракция" не бях привлечена никак.

              Интересна е думата на унгарци, с която си казват наздраве и ще се смеете с глас, когато я чуете. Та тя си е цял стих! Но от местен трябва да се вслушате. Звучи като скоропоговорка. :)

              Ако желаете да видите съкровището на Унгария, перлата на Дунава, мъглите на Буда и светлините на Пеща.... посетете Будапеща! :)